1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 17.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2238 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. А. и Тана Д. Азова срещу определение № 1899 от 18. 06. 2018 г. по гр. д. № 3104/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се претендира отмяната му и постановяване на друго за уважаване на искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателите, като се допълни въззивното решение в частта за разноските и на адвокат Л. Г. се присъди адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски апелативен съд. Според частните жалбоподатели въззивният съд не е съобразил, че въззивната жалба на насрещната страна е отхвърлена изцяло, което е определящо за дължимостта на основание чл. 38 ЗА на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство. В жалбата се излагат доводи срещу заключението на съда, че ищците не попадат в кръга на лицата, очертан в чл. 38, ал. 1 ЗА.
Ответникът по частната жалба „Застрахователна компания „Лев инс“ АД – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
Производството по гр. д. № 3104/2017 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД“ – [населено място] срещу решението по гр. д. № 11833/2015 г. на СГС, като дружеството е обжалвало решението в частите, с които предявените от К. П. А. и Тана Д. Азова искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са уважени за сумите над 65 000 лв. до 100 000 лв. за всеки от ищците. С влязлото в сила въззивно решение първоинстанционният съдебен акт е потвърден в обжалваните части. Въззивният съд е счел за неоснователно искането на ищците да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че когато процесуалното представителство на страната не е възложено по реда на ГПК и ЗПП, на адвоката, приел да представлява страната, се дължи от ответника само едно възнаграждение за всички инстанции. В решението е посочено, че допълнителен аргумент за неоснователност на искането следва да се изведе от обстоятелството, че с оглед издадения изпълнителен лист за присъдените им с необжалваната част на първоинстанционното решение суми от по 65 000 лв. ищците имат финансови възможности да си осигурят необходимата защита и представителство пред въззивната инстанция, съответно вече не попадат в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1 ЗА.
С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ищците-въззиваеми са поискали допълване на въззивното решение в частта за разноските, като са поддържали, че имат право на заплащане на адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлянето на въззивната жалба на ответника по исковете – застрахователно дружество.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е препратил към изложените във въззивното решение мотиви за неоснователност на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Наличието на основанията по последната цитираната разпоредба не могат да бъдат обсъждани от съда при произнасянето по отговорността за разноски. Това следва от изчерпателно посочените в чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Осъществяването на тези условия задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. За съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице. Право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА, за което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 628 от 18. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., III г. о., определение № 1199 от 25. 10. 2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., определение № 708 от 5. 11. 2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., определение № 257 от 9. 05. 2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 395 от 9. 07. 2018 г. по т. д. № 1314/2018 г., II т. о. и др.
Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се присъждат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. Тъй като във въззивното производство страните имат право на разноски, на процесуалния им представител при изяснените условия на чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи адвокатско възнаграждение.
В случая на ищците – въззиваеми при наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуалното им представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА пред въззивния съд, се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съобразно обжалваните части от първоинстанционното решение от ответното застрахователно дружество, обжалваемия интерес във въззивното производство и изхода на това производство. С оглед посочения предмет на въззивно обжалване обжалваемият интерес във въззивното производство е 35 000 лв. за всеки един от ищците. Тъй като въззивният съд не е уважил въззивната жалба на ответника и е потвърдил атакувания първоинстанционен съдебен акт, разноските за адвокатско възнаграждение на ищците следва да бъдат присъдени в размер на по 1580 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения обжалваното определение по чл. 248 ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допълнено въззивното решение в частта за разноските, като „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД бъде осъдено да заплати на адвокат Л. Г. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лв. за всеки от ищците К. П. А. и Тана Д. Азова или общо сумата от 3160 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1899 от 18. 06. 2018 г. по гр. д. № 3104/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 742 от 28. 03. 2018 г. по гр. д. № 3104/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], бул. Черни връх № 51Д да заплати на адвокат Л. Г. от АК – Перник адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лв. за всеки от ищците К. П. А. и Тана Д. Азова или общо сумата от 3160 лв. /три хиляди сто и шестдесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: