2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№418
С., 10.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 438 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. Д. и Б. Г. Л., приподписана от адвокат П. Б., против определение от 1.06.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1352 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение от 17.02.2012 г. по гр.д. № 6657/1996 г. на Районен съд-Пловдив за прекратяване на производството по извършване на делбата по отношение на три от допуснатите до делба земеделски имота.
Останалите съделители по делото – Л. Г. П., П. Г. С., П. Г. Б., П. Т. С., М. Т. И. и П. Г. Ж. – не са изразили становище в настоящото производство.
Първоинстанционният съд е констатирал, че с влязло в сила решение по гр.д. № 8307/2000 г. на Районен съд-Пловдив по отношение на част от допуснатите до делба имоти е уважен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че са собственост на лицето И. Т. И. и е прекратил производството по извършване делбата на тези имоти, поради липса на съсобственост. Разглеждайки подадената от Е. Д. и Б. Л. бланкетна частна жалба, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК са взети предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право, а след като с влязло в сила съдебно решение е признато правото на собственост на друго трето лице върху част от процесните имоти, то същите следва да се изключат от делбеното производство, доколкото се явява отречено правото на собственост на страните в делбения процес, съответно съсобствеността им, обуславяща процеса.
Жалбоподателите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като считат, че решаващият второинстанционен съд напълно едностранчиво е обсъдил събрания доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност, което прави решението необосновано и незаконосъбразно, а неправилното разрешаване на повдигнатия пред съда важен спор и незаконосъобразното възприемане на юриспруденциалния институт на вещните права и порочните крайни изводи налагат в настоящата хипотеза необходимостта третата инстанция при касационното обжалване да се произнесе по очерталото се спорно правоотношение между страните с цел избягване на противоречива и непоследователна практика на различните по степен съдилища, защото един от аспектите на развитието на правото е в точното и съответствие със закона правоприлагане, като вече се разглежда като един комплексен процес, проявяващ се в различни форми като съвкупност от решенията на правосъдната система.
От посоченото изложение не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд и разглеждането на който да е свързано с тълкуването на неясни, непълни или противоречиви правни норми или за промяна на съдебната практика, поради което не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 1.06.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1352 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: