2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 10 май 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 735 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД срещу решение № 6577/23.10.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 8264/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 403927/10.05.2018 г. по гр. дело № 10310/2018 г. на Софийския районен съд и са уважени, предявените от Б. Д. С. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № 6/29.01.2018 г. на управителя на дружеството-касатор, и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор подвижен железопътен състав” при Дирекция „Подвижен железопътен състав” в Централното управление на дружеството-касатор; в тежест на последното са възложени държавните такси по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на дружеството-жалбоподател по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран материалноправният въпрос: може ли между едни и същи страни – работодател и служител или работник, да се сключи трудов договор със срок за изпитване на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, след като между същите страни е имало вече сключен трудов договор за неопределено време. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази връзка се сочи решение № 261/07.11.2014 г. по гр. дело № 1477/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, като се поддържа становище, че в него е възприето разширително тълкуване на императивната норма на чл. 70, ал. 5 от КТ.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното въззивно решение, СГС е приел за установено следното: На 23.05.2017 г. между страните е сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – до завръщане на титуляра на процесната длъжност, а на 03.07.2017 г. между страните е сключен безсрочен трудов договор – също за процесната длъжност. На 29.09.2017 г. между страните е сключено допълнително споразумение, съгласно което, считано от 02.10.2017 г. ищецът бил „преназначен“ – отново на процесната длъжност, като на основание чл. 119, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ е бил уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя-касатор. Трудовото правоотношение между страните е прекратено с процесната заповед на управителя на ответното дружество, считано от 30.01.2018 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, като заповедта е връчена на ищеца на 29.01.2018 г. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е намерил за основателно възражението на ищеца за недействителност на клаузата относно уговорения шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, респ. – за основателен и доводът му за незаконност на процесното уволнение, като съдът е изложил следните съображения: Клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа, съгласно императивната норма на чл. 70, ал. 5 от КТ. При идентичност на работата (естеството на възложената работа – трудовата функция в съществените й права и задължения, независимо от наименованието на длъжността), повторна проверка на годността на работника с договор по чл. 70 от КТ е ненужна и затова законът не я позволява. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му е недопустимо и същата клауза е недействителна, съгласно чл. 74, ал. 4 от КТ. Изменение на трудов договор, в такъв с уговорка за изпитване, е допустимо само ако едновременно с това се променя и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена – в тази връзка въззивният съд се е позовал и на практиката на ВКС: решение № 369/03.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 261/07.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на IV-то гр. отд. ВКС, решение № 27/25.02.2014 г. по гр. д. № 2868/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Предвид така изложените принципни съображения, въззивният съд е приел, че след като заемната в случая от ищеца длъжност по безсрочното трудово правоотношение е напълно идентична с тази, на която е бил „преназначен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ“, то в нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ е включена клаузата за срока за изпитване и същата е недействителна – нарушен е принципът за еднократност и изключителност на договора за изпитване; повторна проверка с договор (клауза) по чл. 70 от КТ в случая е била ненужна и заобикаля целта, на която е подчинен характерът на този договор, доколкото годността на ищеца за изпълнението на определени трудови функции (на процесната длъжност) вече е била изпитана от ответника-работодател.
Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, предвид и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в случая няма основание за допускане на касационното обжалване. Формулираният от страна на жалбоподателя материалноправен въпрос, дори и уточнен и конкретизиран от настоящия съдебен състав, а именно: може ли между едни и същи страни да се сключи трудов договор със срок за изпитване на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, след като между тях е имало вече сключен трудов договор за работата на същата длъжност, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това е така, защото разрешение на този въпрос вече е дадено с посоченото и от касатора решение № 261/07.11.2014 г. по гр. дело № 1477/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, като в същия смисъл са и останалите две решения на ВКС, на които се е позовал въззивният съд, и решението му е изцяло съобразено с тази практика на ВКС. Последната се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС, тъй като е формирана при точно приложение на материалния закон – предвид систематичното тълкуване на нормите на чл. 70, ал. 5, във вр. с ал. 1 от КТ, от които ясно следва, че срок за изпитване, не по-дълъг от шест месеца, може да бъде сключен само при първоначално заемане на дадена длъжност от един и същи работник или служител при един и същи работодател, но не и при последващо „преназначаване“ на същата длъжност (независимо дали чрез сключването на допълнително споразумение или на нов трудов договор). Приемането на последното становище, поддържано от касатора, би означавало обезмисляне на пределния шестмесечен срок по чл. 70, ал. 1 от КТ и – изобщо на института на трудовия договор със срок за изпитване, тъй като би се стигнало до правно неприемливия резултат, проверката на годността на работника или служителя да изпълнява работата на дадената длъжност, да надхвърли по продължителност, императивно установения от закона, пределен шестмесечен срок, както това е станало и в настоящия случай. По тези съображения, формираната практика на ВКС, с която е съобразено обжалваното въззивно решение, не се нуждае от промяна или осъвременяване.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 1 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6577/23.10.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 8264/2018 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД да заплати на Б. Д. С. сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: