О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 21.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2928/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№5602/05.6.2018 г., подадена от [фирма] – С., против определение №455/18.5.2018 г. по гр.д.№971/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е върната касационната жалба, вх.№3286/10.01.2018 г., подадена от частния жалбоподател в настоящото производство, против решение №8179/05.12.2017 г. по гр.д.№13794/2017 г. по описа на Софийския градски съд.
За да постанови определението си тричленният състав на ВКС, ІV г.о., е приел, чe касационната жалба е недопустима – подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 283 ГПК, като се обосновал със следните мотиви:
„В съдебно заседание, проведено на 21.11.2017 г., съдът е обявил, че ще произнесе решението си по съществото на делото на 05.12.2017 г. Съдебно решение № 8179 по гр.д. № 13794/2017 година на Софийски градски съд е обявено на 05.12.2017 г., от който момент е започнал да тече едномесечния срок за обжалването му – чл. 315, ал. 2 ГПК, изтекъл съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК на 05.01.2018 г. ден петък. Касационната жалба вх. № 3286 от 10.01.2018 г. е подадена на 09.01.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика, приложен по делото. Жалбата е подадена след законоустановения едномесечен срок, поради което и съгласно чл. 286, ал.1, т.1 ГПК подлежи на връщане.
При администриране на касационната жалба с разпореждане от 16.01.2018 г. въззивният съд е приложил неправилно чл. 61, ал.2 ГПК – сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. В обхвата на делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ попадат и трудовите спорове за незаконно уволнение (чл. 329, ал. 3, т. 2 ЗСВ), поради което разпоредбата на чл. 61, ал.2 ГПК е неприложима към настоящето дело с предмет иск по чл. 344, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на незаконно уволнение. Неправилното администриране на делото от въззивния съд не рефлектира върху правните последици от просрочието на касационната жалба.“
Срещу горепосоченото определение на ВКС, ІV г.о., е подадена частна жалба от касационния жалбоподател и ответник по исковата молба [фирма] – С., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че подадената касационна жалба, вх.№3286/10.01.2018 г., с пощенско клеймо от 09.01.2018 г. е подадена в рамките на преклузивния срок оп чл.283 ГПК и не е просрочена, тъй като започналият да тече на 05.12.2017 г. месечен срок не е изтекъл на 05.01.2018 г., а на 09.01.2018 г., при надлежно прилагане на новосъздаденото правило на разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК. Сочи се, че в периода на започналия за тече на 05.12.2017 г. преклузивен срок за обжалване на въззивното съдебно решение, се включват 4 неприсъствени дни, обявени съгласно за официални празници, съгласно чл.154, ал.1 КТ, поради което сроковете за страните спират за текат.“
Моли се отмяна на обжалвано определение.
Ответницата по частната жалба В. М. Ф., посредством процесуалния си представител – адв. Д. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата по частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението на Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., е правилно. Съгласно чл. 61, ал. 2 ГПК сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ /в чл. 329, ал. 3, т. 2 ЗСВ са визирани и трудовите спорове за незаконно уволнение/. Целта на разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК при граматическото, логическото и систематическото тълкуване на новата норма налага изводът, че изключението, съдържащо се в края на нормата – „с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ“ се отнася единствено за времето на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ и официалните празници, обявени по чл.154, ал.1 КТ, през което не спират да текат сроковете по особената категория дела, визирани в чл. 329, ал. 3 ЗСВ, вкл. делата за незаконно уволнение /чл. 329, ал. 3, т. 2 ЗСВ/. Волята на законодателя ясно и категорично е изразена и не допуска разделяне режима на обжалване по време на съдебната ваканция с този по време на официалните празници, уредени в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, за уредените от чл.329, ал.3 ЗСВ изключения от правилото на ал.1 от същата правна норма.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №455/18.5.2018 г. по гр.д.№971/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: