О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр.София, 17.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2035 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от „Обединена българска банка” АД, чрез пълномощника ст.юрк.А. А., против определение № 1457/11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1234/2018 г. на ОС – Варна, с което е потвърдено определение от 04.05.2018 г., постановено от съдия по вписванията при РС – Варна, с което е отказано вписване на Удостоверение № 20180208093431/08.02.2018 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за промяна на собственика по партидата на имот № 1148294 – „ОББ” АД като правоприемник на „Сибанк” ЕАД.
В частната касационна жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че не следва да бъдат посочвани всички недвижими имоти, които са били част от имуществото на преобразуващото се дружество. Навежда доводи, че въззивният съд неправилно е тълкувал мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, достигайки до извода, че дължимата държавна такса се определя въз основа на заключителния баланс на преобразуващото се дружество. Според частния касатор таксата следва да се изчисли върху данъчната оценка на процесния недвижим имот. Моли за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение и отмяна на същото, като се постанови вписване на Удостоверение № 20180208093431/08.02.2018 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че частният касатор е подал молба до Служба по вписванията при РС – Варна, с която е поискал вписване на Удостоверение № 20180208093431/08.02.2018 г., издадено от Агенцията по вписванията – Търговски регистър, за промяна на собственика по партидата на имот № 1148294 в резултат на извършено преобразуване чрез вливане – „ОББ” АД като правоприемник на „Сибанк” ЕАД. С определение от 04.05.2018 г. съдията по вписванията при РС – Варна е изложил съображения, че при преобразуване на търговско дружество чрез вливане в друго търговско дружество на вписване в имотния регистър подлежи издаденото от ТР по чл.263в, ал.1 ТЗ удостоверение. Отказът на съдията по вписванията е бил мотивиран с невъзможност да се определи дължимата държавна такса поради непредставянето на доказателства за стойността на конкретния недвижим имот по заключителен баланс на преобразуващото се дружество, респ. за съпоставянето му с представената данъчна оценка относно всички имоти, които преминават в резултат на настъпилото правоприемство, а така също и предвид неизпълнение на изискванията по чл.264, ал.1 ДОПК /декларация от преобразуващото се дружество/ и чл.6, ал.3 Правилника за вписванията / скица – копие на имота от кадастралната карта/. Окръжният съд е счел, че със заявлението за вписване пред СВ към В. молителят не е представил всички необходими документи, обуславящи основателност на искането за вписване. Подробни мотиви е изложил по отношение на заключителния баланс на преобразуващото се дружество, в който е посочена обща стойност на всички недвижими имоти на вливащото се дружество, с оглед на което не може да се установи балансовата стойност само на процесния имот и не е възприел доводите на молителя, че държавната такса за вписване следва в този случай да се определи въз основа на данъчната оценка на същия имот. Освен това е изложил и аргументи, че издаденият по чл.263в, ал.1 ТЗ от търговския регистър документ не удостоверява титулярството на правото на собственост на преобразуващото се дружество върху всички притежавани от него недвижим имоти към момента на вливане. Поради изложеното В. е потвърдил обжалваното определение на съдията по вписванията.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор не формулира изрични правни въпроси. Доводите му, че приетото от въззивния съд относно удостоверението по чл.263в, ал.1 ТЗ и относно начина на определяне на държавната такса за вписване противоречи на разрешенията по т.3 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, представляват по същество обосноваване на касационни основания за отмяна на атакуваното определение по чл.281, т.3 ГПК. Коментарът на мотивите на В. не може да се приеме за формулиране на изричен въпрос, каквото е изискването по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изводът на въззивния съд за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията е обоснован с довод, че не са представени в цялост всички необходими документи за поисканото вписване, а като такива в атакувания отказ са били посочени и други извън коментираните удостоверение и заключителен баланс, а именно – декларация по чл.264, ал.1 ДОПК и скица по кадастралния план за имота. Следователно дори и по отношение на изведените от частния касатор мотиви в обжалвания съдебен акт да е налице евентуално противоречие с приетото по т.3 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, то следва да се съобрази, че съгласно т.6 от същото ТР съдията по вписванията може да постанови отказ за вписване в следните хипотези: 1/когато след преглед на съдържанието на акта се установи, че същият не фигурира сред актовете, които подлежат на вписване; 2/ по съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията; 3/ по съображения, извлечени от формата на акта или неговото съдържание; 4/ при невнасяне на дължимата за вписването такса; 5/ при непредставяне на скица – копие от кадастралната карта; 6/при непредставяне на доказателства за изпълнение на изискванията на чл.264 ДОПК.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1457/11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1234/2018 г. на ОС – Варна .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: