3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№418
С., 09.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 6550 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Я. К. против определение от 24.01.2013 г. по гр.д. № 4293 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е върната частна жалба на Н. Я. К. против определение от 16.05.2012 г. за връщане на негова касационна жалба.
Ж. поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено преди да му е връчено, изпратеното на 15.01.2013 г., съобщение за отстраняване нередовностите на частната жалба.
Ответника по частната жалба М. Ф. Х. счита, че същата е неоснователна, а А. Б. не е изразила становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Постъпилата на 28.06.2012 г. частна жалба на Н. Я. К. против определение за връщане на касационната му жалба, е оставена без движение с разпореждане от 5.07.2012 г., като са дадени указания за отстраняване на нередовностите й – представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лв. и приподписване от адвокат. Първоначално съобщението с указанията е изпратено до процесуален представител на страната, чиито пълномощия са били оттеглени с молба от 10.01.2012 г. Ново съобщение е изпратено до страната на 11.09.2012 г. и е върнато на 16.10.2012 г. с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен многократно /на 14.09., 1.10., 14.10./, но лицето не е открито и не се е отзовало на оставените бележки. Изпратеното ново съобщение от 22.10.2012 г. е върнато на 22.11.2012 г. с отбелязване, че адресът посетен многократно, оставени бележки, но до момента никой не се е отзовал и лицето не е открито. На 5.11.2012 г. и на 28.11.2012 г. съобщения са изпратени чрез назначения в първоинстанционното производство особен представител на Н. К. по чл.47, ал.6 ГПК адвокат С. З., на когото съобщенията са връчени съответно на 7.11.2012 г. и 12.12.2012 г. На 15.12.2012 г. по разпореждане на съда от 14.12.2912 г. отново е изпратено съобщение на домашния адрес на Н. К., върнато на 21.01.2013 г. с отбелязване, че адресът посетен многократно, оставени бележки, но до момента никой не се е отзовал и лицето не е открито. Ново съобщение с указанията е изпратено на 15.01.2013 г., по разпореждането на съда от 14.12.2012 г. и е върнато връчено лично на 1.02.2013 г., като на 25.01.2013 г. е постъпила молба с приложена квитанция за внесена държавна такса. На 24.01.2013 г. съдът е постановил атакуваното определение, приемайки, че страната е уведомена за указанията чрез особения си представител адвокат З. на 7.11.2012 г. и на 12.12.2012 г., както и чрез съобщения, връчени при условията на чл.41, ал.1 ГПК и не е внесла дължимата държавна такса.
При горните констатации следва да се приеме, че атакуваното определение по същество е правилно относно констатацията на съда, че към 24.01.2013 г. Н. К. е бил уведомен за указанията за внасяне на държавна такса съгласно чл.41, ал.2 ГПК /обжалването е при условията на чл.274, ал.2 ГПК, при които липсва изискване за приподписване на жалбата от адвокат/. Съобщенията до Н. К. с указанията по разпореждането от 5.07.2012 г. са изпращани на посочения от страната в молбата му от 10.01.2012 г. домашен адрес. Съгласно чл.41 ГПК съдът прилага съобщенията към делото и ги счита за връчени, ако страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото. С отбелязванията на връчителя върху изпратените на 11.09.2012 г. и на 22.10.2012 г. съобщения е удостоверено, че Н. К. не е намерен на посочения от него адрес в продължение на повече от един месец. Съдът обаче е продължил да му изпраща съобщения на адреса и е приложил чл.41, ал.2 ГПК едва след връщането невръчено на 21.01.2013 г. и на съобщението изпратено въз основа на разпореждането от 14.12.2012 г. Към този момент е било констатирано отсъствие на страната от адреса, който сама е посочила по делото, в продължение на четири месеца. За съда не е съществувало задължение да изчака връщане на изпратеното на 15.01.2013 г. съобщение, тъй като не е разпореждал изпращане на ново съобщение след 14.12.2012 г., а това разпореждане е изпълнено със съобщението, изпратено на 15.12.2013 г., след връщане на което е преценено, че са налице предпоставките на чл.41, ал.2 ГПК. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че с изпращане на съобщението от 15.01.2013 г. съдът му е дал нов срок и е следвало да изчака изтичането му.
В обобщение с атакуваното определение правилно е прието, че към 24.01.2013 г. страната е била уведомена за указанията от 5.07.2012 г. за отстраняване нередовностите на частната й жалба при условията на чл.41, ал.2 ГПК и с оглед неизпълнение на указанията в дадения едноседмичен срок е върнал същата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.01.2013 г. по гр.д. № 4293 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: