О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
Гр. София, 18. 05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 1447/2009 г
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-г отделение, постановено на 16.02.2009 г., по в.гр.д. № 1165/2008 г., с което е отменено решение № 36 от 2004 г. постановено по гр.д. № 4442/05 г. по описа на Софийския районен съд, 27 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.97 ал.1 ГПК за 21/45 ид.ч. от процесния имот и разноските, като вместо това е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.97 ал.1 второ алт. второ от ГПК /отм./ по отношение на Д. Г. П., ЕГН ********** с адрес по делото гр. С., ул. „М” № 10, ет.2 ап.2, С. Т. Д. ЕГН ********** с адрес по делото: гр. С. ул.”М” №10, ет.2, ап.2 и „И” Е. , ресг. по фирмено дело № 8488/1993 г. по описа на СГС, че Ц. Д. Г., ЕГН ********** със съдебен адрес по делото гр. С., ул.”Г” № 51, партер, вдясно, е собственик по силата на наследствено правоприемство и давност на 21/45 ид.ч. от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот № І* от кв. 1165 по плана на гр. С., местност „П”, находящ се на ул.”М” № 15, целият с площ от 216 кв.м. при съседи по скица УПИ № V* улица, УПИ № І* и алея;
отменен е на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нот.акт № 038 том. В1, рег. № 856 дело № 024 от 2004 г. на С. П. Н. № 405 по регистъра на Н. камара и нот.акт № 007 том. ІІ, рег. № 4* дело № 192 от 2005 г. на Ц. С. № 030 по регистъра на Н. камара за останалите 21/45 ид.ч. от правото на собственост върху горепосочения имот;
отменен е на основание чл. 431 ал.2 от ГПК нот.акт №№ 1* том.ІІ, рег. № 1* дело № 312/2004 г., с който е учредена договорна ипотека, на 09.11.2004 г.
Оставя в сила решението в останалата му част, с която исковете по чл.97 ал.1 ГПК и чл.109 ЗС са уважени.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. Г. П. Д. лично и като пълномощник на С. Т. Д. и „А” Е. , които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК относно правните последици на съдопроизводствените действия, извършени в периода между влизане в сила на ГПК / „Д” брой № 57/2007 г. и изменението, въведено със ЗИД на ГПК /”Д” рой 50/2008 г./.
От ответника по касация Ц. Д. Г., представляван от адвокат Л от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направени по делото разноски, за които липсват данни пред настоящата инстанция.
От ответника по касация „И” Е. , представляван от адвокат Т от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ намира , че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешават противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Обжалваното въззивно решение не е нищожно-налице е валиден съдебен акт, постановен от законен състав в кръга на правомощията му като инстанция по същество на спора, същото е разбираемо и съответства на действителното правно положение по спора в този смисъл и решение № 874 от 13.05.2002 г. по гр.д. № 40/2001 г. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Представените решения № 404 от 16.06.1995 г. по гр.д. № 1904/1994 г. и решение № 1* от 03.06.1996 г. по гр.д. № 2657/1995 г., двете на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка.
В случая давността не е приложена служебно /чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС/, тъй като е налице позоваване свързано и с легитимацията на ищеца по спора, поради което обжалвания съдебен акт не противоречи на определение по чл. 288, във връзка с чл.280 ГПК № 80 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 3057/2008 г. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определение № 80 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 3374/2008 г. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е относимо към преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало в т.ч. и в случаите, но когато съдът разполага с правомощието и задължението да събира доказателства и по служебен почин, свързано с § 2, ал.1 ГПК /ред. „Д” брой 50/2008 г./.
Решения: № 1* от 29.10.1993 г. по гр.д. № 385/1993 г. на ІІ гражданско отделение, № 1* от 03.06.1996 г. по гр.д. № 2657/1995 г. и № 404 от 16.06.1995 г. по гр.д. № 1904/1994 г., двете на ІV гражданско отделение на Върховния съд са постановени в производство по чл.225 ГПК отм./ и липсва обосновка в касационната жалба с оглед изискването на чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.284, ал.1, т.3 и чл.280, ал.1 ГПК. Същото се отнася и до решение № 72 от 05.04.2004 г. по гр.д. № 2645/2002 г. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по иск с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС.
Останалите оплаквания касаят основания по чл.281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение, постановено на 16.02.2009 г. по в.гр.д. № 1165/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: