Определение №418 от по гр. дело №1802/1802 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
N   418
 
София , 23.04.2010г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април………………….
две хиляди и десета година в състав:
 
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                Членове:   АНИ САРАЛИЕВА
                                                                                            ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1802/2009 година.
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Е. “С”, гр. С., подадена чрез повереника му адв. К. Л. от АК-Стара Загора, срещу решение № 154 от 6.07.2009 година по гр.д. N 219/2009 година на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 60 от 11.03.2009г. по гр.д. № 566/2008г. на Смолянския районен съд и касаторът е осъден да заплати на И. П. И., Р. П. К. и А. П. И. , всички от с. Д., община С., сумата 16797, 60 лева, съставляваща обезщетение от неоснователно обогатяване за ползването на недвижим имот – ливада в м. “К” в землището на гр. С., за времето от 1.05.2006г. до 1.05.2007г. – иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ответниците И. П. И., Р. П. К. и А. П. И. , всички от с. Д., община С., не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора не е посочено основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и такова не е обосновано. С оглед позоваването на решения на ВКС може да се приеме, че искането се основава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е формулиран и конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос извън твърденията, че “искът за заплащане на пропуснат доход не е основателен, когато самото му получаване би било незаконно”, както и за липса на установяване с колко точно са се обеднили ищците за сметка на обогатяването на насрещната страна. Оплакванията са за неправилност на решението поради постановяването му в разрез с материалния закон и следва да се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК. Те са по съществото на правния спор и могат да се разгледат само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса. Развитите доводи приповтарят оплакванията в касационната жалба и не удовлетворяват никоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 154 от 6.07.2009 година по гр.д. N 219/2009 година на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top