О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 14.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 4045/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. А. М.- С. срещу Определение № 17817/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 8185/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено Разпореждане № 103353 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 17990/2017 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката срещу ВКС и В. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 19000лв..
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по въпроса за допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
В исковата молба ищцата твърди, че по предявен от нея иск за вреди от непозволено увреждане, ВКС бил пропуснал с решението си да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва от увреждането до окончателното плащане. Според ищцата този пропуск на ВКС представлява непозволено увреждане, поради което е предявила иск срещу ВКС и В. за плащане на имуществени вреди, изразяващи се в размера на въпросната законна лихва. Софийски районен съд е върнал исковата молба поради функционален имунитет на съдиите и характерът на отговорността по чл. 49 ЗЗД като гаранцзионно- обезпечителна. По повод на частна жалба, подадена от ищцата срещу разпореждането на СРС, Софийски градски съд е потвърдил разпореждането на СРС като е приел, че съдът и В. не са процесуално легитимирани да отговарят по ЗОДОВ.
В Изложението, приложено към частната касационна жалба, насочена срещу определението на СГС, жалбоподателката не формулира правен въпрос, а изразява становище, че частната касационна жалба е допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение.
Преди да се прецени правилността на определението на СГС, с което е потвърдено прекратително определение на СРС, ВКС следва първо да упражни селективен контрол върху подадената частна жалба чрез преценка наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Предпоставките за допускане на касационно обжалване са нещо различно от предпоставките за допустимост на частната жалба и не са едно и също нещо, както погрешно смята частната жалбоподателка в изложението. Съгласно т.р.№1-2010-ОСГТК допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общото и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Макар и на частния жалбоподател да са били дадени изрични указания от въззивния съд за прилагане на изложение, обективиращо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с обосноваване на правния въпрос, с оглед на който се иска допускане на касационното обжалване /разпореждане от 02.08.2017 г./, такова по същество липсва. В постъпилото на 04.10.2017 г. „изложение“ се релевират единствено твърдения за допустимост на частната жалба, но не и за основанията за допускане на касационно обжалване. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд първо селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
С оглед гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивно определение № 17817/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 8185/2017 г. на Софийския градски съд.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 17817/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 8185/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: