О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София 02.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1186 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх.№ 1954/17.05.11г.от П. И. А. в качеството на управител и собственик на [фирма] против решение № 54 от 7.04.11г.,постановено по в.гр.дело № 84/11г.на Окръжен съд-Ямбол в частта,с която е потвърдено решение № 79 от 2.12.10г.по гр.дело № 412/10г.на Районен съд-Елхово.Приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК,а съдържа оплаквания за неправилност на решението.
Постъпила е и насрещна касационна жалба вх.№ 2816/13.07.11г. от Н. Ж. Я. и Ж. Ж. Я. чрез пълномощник адв.А. Ф. срещу въззивното решение в частта ,с която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск срещу [фирма] с правно основание чл.232 ал.2 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата над 5000 лв до 8562.75 лв,представляваща неплатено наемно плащане за периода от 1.08.2007г.-17.08.2009г.по договор за наем от 30.07.07г.
В отговор на касационната жалба с вх.№ 1954/11г. Н. Я. и Ж. Я. молят да не се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба вх.№ 1954/11г. и приложеното изложение намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая в касационната жалба и изложението към нея не е формулиран правен въпрос,разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,разрешавани противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Липсата на формулиран правен въпрос води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Насрещната касационна жалба не следва да се разглежда след като не допуска до разглеждане касационната жалба на [фирма].
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 7.04.11г.,постановено по в.гр.дело № 84/11г.на Окръжен съд – Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.