О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№419
София, 16.07.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 368 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ЧЕЗ Е. България“АД срещу О. № 323 от 27.02.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 1224/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено Р. № 1* от 15.08.2008 год. по ч.гр.д. № 441/2008 год. на Р. районен съд. С него е постановен отказ по искането на „ЧЕЗ Е. България“АД за издаване по реда на чл.410 ГПК на заповед за изпълнение срещу „Редки метали“Е. за изпълнение на парично вземане в размер над 1000 лв., формирано от неплатена сума за ползвана електроенергия, обезщетение за забава и разноски.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е правилна преценката на РС- Р. , че заявлението е било нередовно по смисъла на чл.410 ал.2 вр. чл.127 ал.1 т.2 и т.4 ГПК.
Определението, чието касиране се иска, е от категорията на актовете по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател е формулирал като обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за делото, въпроса за редовността на заявлението и достъпността на информацията за правното състояние на ответното дружество чрез публичността на Търговския регистър.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Вярно е, че съгласно чл.23 ал.4 ЗТР, посочването на ЕИК индивидуализира дружеството и освобождава страната от задължението за представяне на удостоверение за актуално състояние. Това, обаче, не я освобождава от задължението по чл.127 ал.1 т.2 ГПК за посочване на законните му представители, както и от задължението за конкретизиране на обстоятелствата досежно облигационното правоотношение от което произтича вземането. По въведения въпрос – редовността на заявлението и възможността на съда да даде възможност за отстраняване на недостатъците, вече съществува непротиворечива практика на ВКС (ч.т.д. № 176/2009 год. ІІ т.о. на ВКС; ч.т.д. № 204/2008 год. І т.о. на ВКС), съобразно която за районния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК не препраща изрично към чл.129 от ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл.411 ал.2 т.1 ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410 ал.2 във вр.чл.127 и чл.128 ГПК и по основателността на искането по чл.411 ГПК. В Г. 37 – чл.425 ал.2 ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използваният е неправилен. Разпоредбата на чл.101 ал.1 ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл.410 ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт – заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл.127 ал.1 и 3 или по чл.128 т.1 и 2 ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението.
Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационното обжалване на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 323 от 27.02.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 1224/2008 год. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.