3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№945
София, 29.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 945 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма] и насрещната касационна жалба на Т. М. Т. и В. В. Т. срещу Решение № 818 от 01.11.2010 год. по гр.д.№ 344/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Решението е постановено по въззивната жалба на Т. и В. Т. срещу тази част от решение от 09.02.2010 год. по гр.д.№ 2605/2008 год. на Софийски градски съд в частта с която субективно съединените им искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ са били отхвърлени, както и по жалбата на ЗД [фирма] срещу същото решение в частта с която исковете на Т. са били уважени. Като е счел жалбата на Т. Т. за частично основателна, съставът на САС е увеличил присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 6000 лв. на 10000 лв. Потвърдил е решението в частта с която искът на Т. е отхвърлен за сумата над 10000 лв. и до претендирания размер от 30000 лв., както и в частта с която на В. Т. са присъдени 80000 лв. от претендираните 120000 лв.
Всяка една от страните счита, че въззивното решение е неправилно в частта с която исковете са уважени, съответно – отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК на ЗД [фирма], конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. От съдържанието на изложението може да бъде изведена тезата, че е налице противоречие в практиката на съдилищата при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Приложени са съдебни актове, съдържащи произнасяне по размера на обезщетения. Съдържа се и позоваване на противоречие с ПППВС № 4/23.12.1986 год.
Безспорно е, че Т. и В. Т. са претърпели значителни телесни увреждания в резултат на ПТП на 01.10.2006 год., вина за което има водач на автобус „Мерцедес”, собственост на [фирма]. Позовавайки се на това, че автобусът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД [фирма], Т. и В. Т. са предявили субективно съединени преки искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер съответно на 30000 лв. за ищеца и 120000 лв. за ищцата.
Подържаната от ответника теза пред инстанциите по същество, е била, че претендираното обезщетение е със завишен размер.
Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по прилагането на чл.52 ЗЗД. Представени са решения на окръжни и апелативни съдилища, съдържащи произнасяне по сходни казуси.
Становището на съдебния състав е, че основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не са налице.
Не е налице противоречие в практиката на съдилищата по правен въпрос – чл.52 ЗЗД. Това е така, поради обстоятелството, че не би могло и да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД, досежно определянето на размера на обезщетението. ППВС № 4/1986 год. на което се позовава касаторът, сочи релевантните за определяне на обезщетението критерии, но не въвежда критерии за размера му. В случай, че въззивният съд би отрекъл релевантността на критерий, посочен в Постановлението, би била налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, пред която хипотеза не сме изправени. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр. Доколкото идентични случай на деликт и на болки и страдания, както и на отражения върху психиката няма, така и въвеждането на единни параметри досежно размера е невъзможно.
Недопускането на касационен контрол по жалбата на ЗД [фирма], обуславя прилагането на чл.287 ал.4 ГПК по отношение на насрещната касационна жалба. Разноските пред ВКС остават в тежест на страните, така, както са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол по жалбата на ЗД [фирма] срещу Решение № 818 от 01.11.2010 год. по гр.д.№ 344/2010 год. на Софийски апелативен съд.
НЕ ДОПУСКА разглеждането на насрещната касационна жалба на Т. М. Т. и В. В. Т. срещу Решение № 818 от 01.11.2010 год. по гр.д.№ 344/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.