5
5
Определение по т. д. № 808/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 808/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София,08.05.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 808 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М на р р и б, [населено място] срещу въззивно решение № 30/21.04.2012 г. по в. т. д. № 87/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 326 от 06.12..2011 г. по т. д. № 725/2010 г. на Окръжен съд Бургас. С последното са отхвърлени, поради неоснователността им, исковете на жалбоподателя срещу [фирма] за заплащане на сумата 5 040 000 лв., от които 3 000 000 лв. по договор № 426/16.12.2008 г. и 2 040 000 лв. по договор № 424/16.12.2008 г., представляващи връщане на даденото по развалени договори, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.12.2010 г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски за производството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на доказателствата, свързани с твърденията на ищеца за преустановяване на договорните връзки. Поддържа се, че липсата на средства за финансиране на проектите, съставляват обстоятелства които препятстват изпълнение на договорните задължения на възложителя да заплати изпълнението на възложена обществена поръчка. И тъй като липсата на средства за ведомството, което било на бюджетно финансиране имало обективен характер, и е възникнало след сключване на договорите, в хода на изпълнението им, то основателно възложителят е ползвал правото си едностранно да прекрати договорите.
В жалбата са въведени възражения за неправилно преценени от въззивния съд доказателства по повод изпълнение на договорите.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички относими към делото доказателства и становища на страните, като се е позовал на т. т. 1, 2 и 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционото решение, с което исковете на МРРБ са били отхвърлени, Бургаски апелативен съд е приел, че договори № 424 и № 426 /16.12.2008 г. не са били едностранно прекратени от възложителя по обществена поръчка, тъй като изложеното от страната основание за преустановяване на договорната връзка – липса на осигурено финансиране, не съставлява обстоятелство, възникнало след сключване на договорите и не може да служи като основание за прекратяване на облигационните връзки, предвид нормативната уредба в чл. 43, ал. 4 от Закон за обществените поръчки и уговореното от страните в чл. 30, ал. 2 от договорите, както и съобразно чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно решаващите мотиви на въззивния съд, ответникът по делото – [фирма] е изпълнявал задълженията си по договорите, изготвил е в срок работен проект, сключвал е договори за проектиране и последващ авторски надзор, и е извършвал строително монтажни работи, за които е заплащал посочени суми, позовавайки се на съдебно техническа експертиза по делото.
Бургаски апелативен съд е счел, че не е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на изпълнителя по договорите и оттук не е възникнало право за МРРБ да иска разваляне на договорите и връщане на даденото на това основание.
По отношение на основния процесуалноправен въпрос, макар и общо формулиран, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, твърдението на страната е, че съдът е приел за доказани факти, без същите да са били подкрепени от доказателства, събрани по съответния ред, като същевременно не били обсъждани релевантни факти, за които били събрани доказателства. Липсва позоваване на конкретни доказателства и на конкретни факти, от значение за спора, които не са били доказани или обратното.
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК /отм./, нито с процесуалните норми на приложимия процесуален закон.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, свързано с отсъствие на казуси, свързани с прекратяване на договор за обществена поръчка и с отчитане „качеството на една от страните по правоотношението – орган на държавна власт, действащ в рамките на облигационно правоотношение” не би могло да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай, държавата чрез посоченото юридическо лице – МРРБ участва в частноправни отношения като равноправен субект на частното право и по отношение на него са еднакво важими всички общи принципи на облигационното право, намерили отражение в посочените от съдилищата нормативни актове – ЗЗД, ТЗ и ЗОП. Касаторът не е обосновал останалите изисквания, за да се приеме че е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 30 /21.04.2012 г. по в. т. д. № 87/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: