3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 17.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2356/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. М. от [населено място] срещу определение № 107 от 04.04.2013 г. по т. д. № 1228/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на определение от 27.09.2011 г. по ч. гр. д. № 5438/20011 г. на Софийски районен съд, 32 състав за прекратяване на производството по това дело и внасянето му в архив.
Частният жалбоподател моли за отмяна на акта като незаконосъобразен с твърдението, че на постановилия го съдебен състав „не е било напълно изяснено”, че с атакуваното пред него определение е оставено без разглеждане възражение по чл. 414 ГПК, а не възражение по чл. 420 ГПК, както е приел той. Поддържа становище, че лишаването му от възможността да възрази срещу издадената срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист превръща същите в акт със сила на пресъдено нещо, което прави неприемливи изложените от съда аргументи, основани на разпоредбите на чл. 422 и чл. 424 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] /с предходно фирмено наименование [фирма]/ – моли за оставяне на същата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 14.05.2013 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е и основателна.
За да остави без разглеждане подадената от С. Р. М. от [населено място] молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съдът е преценил, че макар предмет на молбата за отмяна да е определение за прекратяване на производството по чл. 417, т. 2 ГПК /за внасяне на делото в архив/, по същество в случая се атакува влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, след като постъпилото срещу нея възражение досежно размера на вземането е било оставено без разглеждане поради наличие на данни за просроченост на същото. И тъй като е ноторно, че заповедите за изпълнение въз основа на документ не се ползват със сила на пресъдено нещо, е направен извод за недопустимостта на подадената молба за отмяна.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
Безспорно, неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение, която не е от категорията актове, подлежащи на извънинстанционен контрол. В случая ,обаче, влизането в сила на заповедта за изпълнение е настъпило в резултат от друг самостоятелен акт на съда, разглеждащ заповедното производство – разпореждането, с което възражението по чл. 414 ГПК е върнато поради неизпълнение на указанията за ангажиране на доказателства за спазване на установения в закона преклузивен срок за подаването му. Поради това, че слага край на заповедното производство и препятства развитието на исковия процес по чл. 422 ГПК, в който би се решил спорът относно съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, този акт следва да се преценява като ползващ се със сила на пресъдено нещо и съответно подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. За разлика от самата заповед за изпълнение, защитата срещу която е именно подаването на възражение и провеждане на исково производство по чл. 422 ГПК, по отношение разпореждането за връщане на възражението по чл. 414 ГПК друга защита в закона не е предвидена, което, съгласно постановките на т. 2 от ППВС № 2/1977 г., обосновава извод за допустимостта на депозираната от С. Р. М. от [населено място] молба по чл. 303 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 107 от 04.04.2013 г. по т. д. № 1228/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: