О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№419
гр. София, 03.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1632 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Л. С. Б., в качеството му на [фирма] и [фирма] срещу решение №725 от 26.11.2014 г. по т.д.№938/2014 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №85 от 15.04.2010 г. по гр.д.№185/2009 г. на ОС Кърджали в частта, с която е прогласена нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, материализирана в нотариален акт №52, т. I, рег.№679, д.№52/09 г., на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо с оглед произнасянето на въззивния съд при липса на правен интерес за ищеца да води иска по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и при липса на пасивна легитимация на ответниците [фирма] и Л. С. Б., в качеството му на [фирма] да отговарят по този иск. Навеждат се евентуални доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса: Допустимо ли е физическо лице съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви лично от свое име иск за прогласяване нищожност на сделка, сключена от управителя на дружеството. Поддържа се, че така формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.4 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, в ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в решение №11 от 19.01.1979 г. по гр.д.№782/1978 г. на ВС, в решение №650 от 15.04.1999 г. по гр.д.№270/1998 г. на ВКС и в решение №3033 от 17.12.1973 г. по гр.д.№2186/1973 г. на ВС.
Ответникът по касация Р. Ю. М. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение съставът на АС Пловдив /разглеждащ делото след двукратна отмяна от ВКС на постановени от предходни състави на въззивния съд решения за обезсилване на първоинстанционното решение, поради липса на правен интерес за ищеца -съдружник в [фирма], да предяви иск за прогласяване на нищожност на договор за ипотека, с който [фирма] е обезпечил чрез ипотекиране на собствени недвижими имоти кредит, предоставен от [фирма] в полза на [фирма]/, съобразявайки се със задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в постановените по реда на чл.290 от ГПК отменителни решения №133 от 22.11.2011 г. по т.д.№17/2011 г. на ВКС, ТК и №18 от 22.07.2014 г. по т.д.№25/2013 г. на ВКС, ТК, е приел, че искът по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е допустим, както и че не разполага с възможност да разглежда и да се произнася по доводите за недопустимост, тъй като с решение №133 от 22.11.2011 г. по т.д.№17/2011 г. на ВКС, ТК е прието, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на този иск. Преценявайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е счел, че учредената договорна ипотека противоречи на добрите нрави, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в тази му част.
Настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД /в аспекта на който е и поставеният от касаторите правен въпрос свързан с интереса на ищеца от предявяването на иска/ е разрешен още при първото разглеждане на спора в касационната инстанция, с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №133 от 22.11.2011 г. по т.д.№17/2011 г. на ВКС, с което е отменено първото въззивно решение за обезсилване на първоинстанционното решение по отношение на процесния иск и делото е върнато за произнасяне по същество на спора. Даденото разрешение, което се възприема изцяло и от настоящия състав, е в смисъл, че правен интерес от водене на този иск е налице не изобщо по отношение на съдружник в търговско дружество, а в конкретния случай, предвид наведените от ищеца факти и обстоятелства, с които последният е мотивирал наличието на правен интерес – обезпечаването на чужд дълг, а не обезпечаване на задължение за връщане на кредит /по отпуснат на дружеството заем/ за нужди на самото дружеството чрез визираното обезпечение /договорна ипотека/; същественото съдържание на ипотечния договор, което е насочено към пораждане на последиците на ипотеката – отговорността на собственика към кредитора с ипотекирания имот /в процесния случай на дружеството с ипотекирани шест имота/; обстоятелството, свързано с изключително високия размер на отпуснатия заем /380 000 евро/, което дава отпечатък и поражда известна доза опасения относно безпроблемното издължаване на заема; отсъствието на безспорни данни, изключващи категорично извод за това, че ипотеката е била направена с намерение да не бъде изпълнен обезпечения дълг, за да бъде изнесен /бъдат изнесени/ на публична продан и осребрени ипотекираните имоти; и фактът, че представляващото кредитодателя и кредитополучателя/ едноличен търговец/ лице, е едно и също.
Възприемайки извод за допустимост на процесния иск, въззивният съд е действал изцяло в съответствие, както с нормата на чл.294, ал.1, пр.2 от ГПК, така и със споделяната и от настоящия състав задължителна практика на ВКС по поставения в изложението процесуалноправен въпрос /съществуването на която изключва наличие на поддържаните от касаторите селективните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК/, поради което не се установяват и предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №725 от 26.11.2014 г. по т.д.№938/2014 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №85 от 15.04.2010 г. по гр.д.№185/2009 г. на ОС Кърджали в частта, с която е прогласена нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, материализирана в нотариален акт №52, т. I, рег.№679, д.№52/09 г. на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.