2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София, 05.06. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2686 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. И., Ж. И. Д. и И. Ж. И. срещу определение № 24/16.01.2014 г., постановено по гр. дело № 127/2014 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на влязлото в сила решение № 138/12.01.2007 г. (поправено с решение № 1739/06.06.2007 г.) по гр. дело № 3454/2004 г. на Варненския районен съд (потвърдено с решение № 428/07.04.2011 г. по в. гр. дело № 2142/2007 г. на Варненския окръжен съд) на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Като неправилен се сочи извод на състава на ВКС, че представените от жалбоподателите с молбата им за отмяна, решение и удостоверение са за легитимация на Б. с.т. (Б.) – София като правоприемник на Б. и че това обстоятелство е обсъдено по делото. В тази връзка жалбоподателите поддържат тезата и излагат подробни съображения, че между Б.-София и Б. няма правоприемство, както и че не е регистрирано в България и не съществува юридическо лице Б.-София. Поддържа се и че относно допустимостта на молбата за отмяна е без значение дали е имало или не надлежна страна в процеса – имало ли е или не несъществуващо лице, както и дали се установява от представеното от жалбоподателите-молители ново доказателство, на кого принадлежи спорният предмет по делото – процесния магазин с принадлежностите му. В тази връзка се сочи, че това дали е имало или не надлежна страна в процеса, е въпрос по съществото на спора и по основателността на молбата за отмяна. Жалбоподателите поддържат и че основанието за подаването на молбата им за отмяна е удостоверение от 22.08.2013 г., а не решение от 26.05.2006 г., както и че в молбата изрично твърдят, че са узнали за тези обстоятелства и са се снабдили с доказателствата на 22.08.2013 г., когато са им били връчени покани за доброволно изпълнение, поради което считат и че тримесечният срок за подаването на молбата не е изтекъл. Подчертават и че твърдението им в молбата е, че юридическото лице Б. е заличено и че това е от съществено значение по делото, тъй като не е налице надлежна страна в процеса; делото е водено от несъществуваща страна и следва да бъде прекратено. Сочат и че това твърдение не е взето предвид и не е коментирано от съда относно допустимостта на молбата за отмяна.
Ответникът по частната жалба Б. с. т. (Б.) – София, в отговора на жалбата излага становище и съображения за неоснователност на същата.
За да остави без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на влязлото в сила решение, съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел, че молбата не съдържа мотивирано искане за отмяна по смисъла на хипотезите, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка са изложени съображения, че представените с молбата, решение от 26.05.2006 г. по ф. дело № 6/1957 г. на СГС и удостоверение от 22.08.2013 г. на Агенцията по вписванията – за легитимация на ответника по молбата Б.-София, като правоприемник на Б. (което обстоятелство е обсъдено по делото), както и изпълнителни листове за дължими суми от молителите на ответника и покани за доброволно изплащане на тези суми, не представляват нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за спора за собственост по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), сочещи за наличие на основание за отмяна на постановеното по този спор влязло в сила решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прието е, че всички тези доказателства касаят последици, свързани с изпълнението на влязлото в сила решение, а не установяват обстоятелства от значение за това, на кого принадлежи спорния предмет по делото – процесния магазин с принадлежностите му. С оглед на това, отново е изтъкнато, че подаването на молбата с мотивирано в нея изложение на основанието за отмяна, е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество, както и че при липса на такова, молбата не следва да се допуска до разглеждане по същество с оглед разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от ГПК. Наред с това е прието и че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1,т. 1 от ГПК също е изтекъл преди подаването на молбата за отмяна, ако се вземе предвид решението от 26.05.2006 г. по ф. дело № 6/1957 г. на СГС, тъй като останалите документи са новосъздадени – издадени след постановяване на атакуваното решение.
Макар и не по изложените в мотивите към обжалваното определение съображения за това (които касаят основателността, а не процесуалната допустимост на подадената молба за отмяна), настоящият състав на ВКС изцяло споделя решаващият извод на състава, постановил обжалваното определение, че подадената молба не съдържа мотивирано изложение на посоченото в нея основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, каквото е изискването на чл. 306, ал. 1 от ГПК, представляващо абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Изтъкваното в молбата за отмяна и в частната жалба, като ново (според жалбоподателите – установяващо се от новите, според тях, писмени доказателства) обстоятелство, че Б.-София (ответник по молбата за отмяна и ищец по отрицателния установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), който е уважен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска) е било заличено от регистъра като юридическо лице с решението от 26.05.2006 г. по ф. дело № 6/1957 г. на СГС, както и съображенията на жалбоподателите-молители, че то не е надлежна страна в процеса, поради което делото е било водено от несъществуваща страна и следва да бъде прекратено, са твърдение и съображения, които по своята същност представляват оплаквания за процесуална недопустимост на влязлото в сила решение. Те не могат да се подведат под никоя от хипотезите на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, включително – тази по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това е така, защото поддържаното в молбата за отмяна и в частната жалба, че юридическото лице – ищец по делото, сега – ответник по молбата за отмяна, не съществува и няма правоприемник, ако е вярно и основателно, би довело до процесуална недопустимост на самото производство по подадената молба за отмяна, тъй като не би съществувал правен субект, който да отговаря като насрещна страна, ответник по молбата, т.е. не би била налице друга абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на молбата и за развитието на производството по нея. В тази хипотеза жалбоподателите-молители нямат и правен интерес от молбата за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като ако с него е уважен иск на несъществуващ правен субект, който няма правоприемник, то не би могла да се формира сила на пресъдено нещо между жалбоподателите-молители от една страна и друго лице, което да е обвързано от решението по спора за собственост.
По изложените съображения, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно като краен резултат, поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24/16.01.2014 г., постановено по гр. дело № 127/2014 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.