ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419
София, 06.07. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 170 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната к. жалба вх. № 705/05.ІІ.2010г. на адвокат Г като процесуален представител на М. С. К. и К. И. К., и двамата от гр. Ст. З. , срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд /ПАС/ от 22.І.2010г. по ч.гр.д. № 76/2010г.
Ответникът по частната жалба КУИППД София чрез процесуалния си представител Р. Р. – инспектор в Комисията, е заявил становище за нейната неоснователност. Претендира разноски в размер на адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение ПАС е оставил без уважение частната въззивна жалба на М. и К. К. срещу определението на С. окръжен съд от 26. ХІ.2009г. по ч.гр.д. № 1170/2009г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу тях в полза на КУИППД София чрез налагане на възбрана върху три апартамента, находящи се в гр. Ст. З. , и на запор върху лек автомобил, всичките принадлежащи на двамата като съпружеска имуществена общност. Съдът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за допуснатото обезпечение – срещу К. е образувано досъдебно производство и тя е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.321 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.255 от НК, извършено в периода 10. Х.2008г. – 11.ІІ.2009г., обуславящо допустимостта на бъдещ иск по чл.28 от ЗОПДИППД, за вероятната основателност на който са представени са убедителни писмени доказателства, през проверявания период К. са придобили в режим на СИО и. на значителна стойност, равняваща се на 1335 МРЗ, без да са установени доходи от законен източник и без принос на К. Като неоснователно е оценено възражението, че е допуснато обезпечение върху и. в режим на СИО по отношение на съпруга К, въпреки че срещу него не е предявено обвинение. Обезпечителните мерки не са допуснати върху и. , по отношение на което по силата на чл.23 ал.7 от ЗОПДИППД и чл.444 от ГПК не може да се насочи принудително изпълнение. Прието е и че обстоятелството, че инкриминираният период е от края на 2008г. до началото на 2009г., не може да обоснове извод за недопустимост на исканото обезпечение върху и. , придобито извън този период. В изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като липсва практика на ВКС по въпроса следва ли да се допуска обезпечение чрез възбрана и върху и. , придобито в режим на СИО, когато за другия съпруг няма данни за участие в престъпна д. , както и когато един от имотите е придобит много назад във времето от периода на наличие на данни за престъпление, извършено от другия съпруг.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, касационният съд се произнася налице ли са някои от изчерпателно изброените в закона /чл.280 ал.1 от ГПК/ общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол, а именно – произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед разпоредбите на чл.284 ал.1 т.3 и ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да изложи точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване, което е в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай изложението на касаторите не удовлетворява в цялост посочените изисквания на закона. На първо място, релевираното от тях след даденото им от въззивния съд указание основание за допускане на касационно обжалване – “липсва практика на ВКС по поставените въпроси, поради което е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК” – не е предвидено в закона. Тълкуването на посочената формулировка сочи /евентуално/ на твърдение за противоречиво разрешаване на поставените материалноправни въпроси, но доказателства за това – влезли в сила съдебни актове – не се представят. Дори да се приеме, че твърдяното основание за допускане на касационно обжалване е това по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторите не са изложили никаква обосновка защо касационното обжалване би било от значение за точното прилагане на закона /според т.4 от ТР № 1/2009г. на ВКС ОСГТК това е така, когато разглеждането на разрешения от въззивния съд правен въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия/, както и за развитие на правото /според посоченото тълкувателно решение това е така, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена/. При тези обстоятелства е невъзможна преценката на касационния съд дали произнасянето от въззивния съд по релевираните въпроси покрива някой от предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК допълнителни кретирии за допускане на касационен контрол.
По изложените съображения касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с., № 91 от 22.І.2010г. по ч.гр.д. № 76/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: