2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№419
С., 09.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 7233 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 225 от 7.10.2013 г., постановено по гр.д. № 5783 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, с което е върната касационната жалб ана [фирма], [населено място] против въззивното решение № 107 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 349/2008 г. на Окръжен съд-Видин.
В жалбата се поддържа, че неправилно съдебният състав е възприел, че въззивното решение не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като данъчната оценка на недвижимия имот е в размер на 8090.11 лв., която сума е и цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК.
Ответниците по частната жалба В. М. В. и Министерство на отбраната, [населено място] не изразяват становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че данъчната оценка на процесния имот, видно от удостоверението на [община] на л. 21 от делото, е 8090,11 лв. и цената на иска, определена съгласно действалата към момента на предявяването му разпоредба на чл. 55, ал. 1, б. „г” вр. б. „б” ГПК /отм./, е 2022,53 лв., а с исковата молба е посочена цена на иска 3 418 лв., като цената на иска се определя при предявяването му съгласно действащите към този момент правила и остава неизменна за цялото производство – ТР № 8 от 31.10.2012 г. ОСГК на ВКС.
Атакуваното определение е правилно. Цената на иска се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването му. Съдебното производство е образувано на 9.10.2007 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. По така определената цена на иска, доколкото не е променяна при условията на чл.116 ГПК-отм. се преценява и допустимостта на касационното обжалване с оглед критерия по чл.280, ал.2 ГПК. В случая цената на иска при данъчна оценка от 8090.11 лв. е 2022.53 лв. според правилото на чл.55, ал.1, б.”г” вр. ”б” ГПК /отм./ и спорове относно нея в срока по чл.56, ал.1 ГПК /отм./ по делото не са повдигани. След като цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ГПК и правилно съставът на ВКС е констатирал, че въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и касационната жалба е процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 225 от 7.10.2013 г., постановено по гр.д. № 5783 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: