О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 15.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 674 по описа за 2012 г.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на В. К. В. и Н. С. В. и двамата от [населено място] против определение № 12462 от 20.07.2012 г. по ч. гр. дело № 9966/2012 г. на Софийски градски съд, ІV – Д въззивен състав.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното определение са оставени без разглеждане подадените от В. К. В. и Н. С. В. частна жалба вх. № 1018900/07.05.2012 г. срещу разпореждане от 27.04.2012 г. и частна жалба вх. № 1020807/21.05.2012 г. срещу разпореждане от 09.05.2012 г. и двата акта постановени по гр. дело № 27821/2006 г. от съдия от Софийски районен съд /СРС/, І ГО, 37 състав. За да постанови този резултат Софийски градски съд /СГС/ е приел, че частните жалби са срещу разпореждания, с които първоинстанционният съд указва на жалбоподателите да внесат държавна такса за разглеждане на въззивната им жалба, съответно им е предоставил възможност /с второто по време на постановяването им разпореждане/ в едноседмичен срок от съобщението да заявят, желаят ли освобождаване от държавна такса по въззивната жалба, като тези актове не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 или ал. 2 ГПК.
Определението е правилно.
Частните жалбоподатели са подали въззивна жалба против решението от 06.01.2012 г. по гр. дело № 27821/2006 г. на Софийски районен съд. С разпореждане от 27.04.2012 г. съдия от Софийски районен съд е дал указание за внасяне на държавна такса 97.04 лв. от Н. С. В. и 180 лв. от В. К. В. в едноседмичен срок от съобщението. Въззивниците са подали частна жалба против разпореждането. С разпореждане от 09.05.2012 г. съдия от Софийски районен съд е дал ново указание до ищците относно възможността да заявят желаят ли освобождаване от държавна такса по въззивната жалба. Въззивниците са подали частна жалба и срещу това разпореждане. Със следващото разпореждане, от 23.05.2012 г. съдия от Софийски районен съд е постановил освобождаване на ищците – жалбоподатели от внасяне на държавна такса по въззивната жалба и е разпоредил преписи от жалбата да се изпратят на ответниците за отговори.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и в него не се разглеждат основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се преценява допустимостта на касационното обжалване. За това частната жалба с оглед изложените по – горе съображения за редовност на сезирането трябва да се разгледа по същество.
Законосъобразно СГС е приел, че частните жалби са процесуално недопустими. Неправилни са развитите от частните жалбоподатели съображения, че с разпорежданията за внасяне на държавна такса СРС, съответно СГС с определението си преграждали по – нататъшния път на делото поради това, че те били в невъзможност да внесат такса. Съдебните актове, с които се оставя без движение производството по делото не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу тези съдебни актове, когато са незаконосъобразни страната може да се защити чрез обжалване на определенията или разпорежданията за прекратяване на делото /в този смисъл са разясненията в ТРОСГК № 1/17.07.2001 г. по тълк.дело № 1/2001 г., т. 5, приложимо в тази част към процесния случай/. Възможността за самостоятелно обжалване на такива определения или разпореждания се поражда единствено в хипотезата на отказ от освобождаване на страната от внасяне на държавна такса – чл. 83, ал. 2 ГПК. В случая обаче такава хипотеза не е налице, напротив както вече беше посочено по- горе, съдът с разпореждане от 23.05.2012 г. е освободил жалбоподателите от внасяне на държавна такса. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12462 от 20.07.2012 г. по ч. гр. дело № 9966/2012 г. на Софийски градски съд, ІV – Д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: