О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 02.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №4085/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] ,ответник в процеса по иск с правно основание чл. 200 ал.1 КТ , срещу решение №53 от 14.01.2015г по в. гр.дело № 2429/2015г. на Окръжен съд –Варна . След частична отмяна на решение №3362 от 27.06.2014г по гр.д №4316/2013г на Районен съд –Варна , допълнително са присъдени още 13 000 лева, над присъденото по първоинстнационното решение обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 20 000 лева. При определено по критерия на чл. 52 ЗЗД от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева ,след намаляването му поради принос на пострадалия и на основание чл. 201 ал.2 КТ, общо присъденото обезщетение е 33 000 лева , със законните последици и съответна лихва за забава ,присъдена на основание чл. 86 ЗЗД от датата на злополуката ,до завеждане на исковата молба . Решението се обжалва и частта по присъденото обезщетение за имуществени вреди , представляващи реализирани разходи за лечение и предявени по този иск като сбор ,в размер на 4340,37 лева Ответникът е осъден да ги обезщети до размера на 3781, 16 лева ,за която сума искът е уважен.
Основание за допускане до касационно обжалване работодателят поддържа по следните формулирани въпроси :
1. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички релевантни обстоятелства и доказателства заедно и поотделно ,имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди .Сочи се противоречие с ППВС №4/1968г ,реш. № 548/2010 по гр.д № 1119/2009 ІІІг.о , реш.№136/2012г гр.д.414/2010 /ІІІг.о
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви. Сочи се противоречие с ТР №1 /2013 ОСГТК и реш. № 42/2014г по гр.д №5488/2013 на ВКС
3. Кои са обективните критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД при трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука . Сочи се противоречие с ППВС №4/1968г ,реш №42/2014г по гр.д 5488/2013 ІV г.о и др.
4. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по отношение на всеки един от обективните критерии , определящи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се противоречие с реш.№119/2013г по гр.д №675/2012 ІV г.о ,реш. №382013г по гр.д 323/2012 ІІІ г.о
5. Кой е критерият , въз основа на който се определя процента съпричиняване при установена по делото груба небрежност,довела до компенсация на вини . Сочи се противоречие с ППВС № 4/1968г и реш.№140/2013г по гр.д №1328/2012 ІІІ г.о
6. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви за причинно- следствената връзка между злополуката и последващи заболявания ,за които ищецът претендира обезщетение. Сочи се противоречие с ППВС №4/1968г
7. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по възражението на ответника ,че липсват доказателства за необходимост от претендираните разходи /разноски за лечение Сочи се противоречие с т.7 от ППВС №4/1968г
8. Длъжен ли е съдът да намали размера на обезщетението за претендираните имуществени вреди поради проявена груба небрежност предвид приетото 1 / 3 съпричиняване. Сочи се противоречие с практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК .
По всички въпроси се изтъква основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Според касатора , въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и възраженията на ответника , не е отчел съпътстващите заболявания , които нямат връзка със злополуката ,не е обсъдил всички обстоятелства от значение за обезщетението и то е завишено .
Ответникът по жалбата С. Й. Й., чрез пълномощник адв. Ат. Д. е депозирал отговор, в който оспорва допустимостта на жалбата до разглеждане. Въпросите имат фактически, а не правен характер. Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че в една част касационната жалба е недопустима по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК , както и че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в останалата част.
Въпросът по т.7 и т.8 от изложението касае касационата жалба в нейната недопустима част ,т.е по иска за обезщетение на имуществени вреди . Предвид цената на този иск ,която е под размера на чл. 280 ал.2 ГПК , касационната жалба в съответната част следва да се остави без разглеждане .
По въпроса длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви не е налице противоречие , тъй като въззивният съд го е сторил ,както е видно от обективното съдържание на оспорваното решение.
В изложението е формулиран въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни доказателства и обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ,като доводът за противоречие с практиката на ВКС се свързва с прилагането на чл. 52 ЗЗД . Съдът е длъжен да изложи мотиви по отношение на обстоятелствата , обуславящи конкретния размер на обезщетението като справедлив ,каквато насока е дадена в ППВС №4/1968г и установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ,част от която е цитирана. При този отговор на въпросите по т.1, т.2,т.4 от изложението , не може да се констатира противоречие на обжалваното въззивно решение с установената практика . Няма отношение към критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и неговото прилагане ( в материалноправен ,или процесуалноправен аспект) доводът на защитата , че за неимуществените вреди в случая са допуснати и обсъждани свидетелски показания от близки на пострадалия, като не била отчетена заинтересованост. Не намира опора в решаващите съображения на съда и тезата на защитата ,че по отношение на косвени последици от увреждането съдът е отдал значение като на преки последици . Изрично в решението и въз основа на прието медицинско заключение са посочени само преките вреди и обезщетението е определено за тях.
По въпроса , формулиран по т.6 от изложението – длъжен ли е съдът да изложи мотиви за причинно- следствената връзка , важи казаното по- горе. Неправилно се счита , че изчерпателното, изброително посочване в мотивите на онези вреди на здравето , които съдът приема да са в причинна връзка със злополуката , без да се изтъква и обсъжда кои установени медицински състояния и респ.съпътстващи заболявания не са в причинна връзка с травматичното увреждане , свидетелства за неотчитане на причинната връзка при определянето на обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно касаторът основава доводите си на тълкуване на исковата молба за кои вреди е било поискано обезщетение и кои обстоятелства са предмет на иска. Подобно тълкуване на мотиви е некоректно и не обосновава връзка с решаващата дейност на съда по общо поставените процесуалноправни въпроси – в т.1 ,т.2, т.4 т.6 от изложението .
Не се обосновава и противоречие с установената практика по прилагане на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Доводът за противоречие по въпроса кои са обективните критерии за определяне на справедливо обезщетение при трайно намалена нетрудоспособност и каква е последицата от неправилното им прилагане не е подкрепен с конкретни , а с общи доводи за несъобразени обществено -икономически условия в страната и обществени представи за справедливост .Единственото конкретно съображение е че не е обсъдена , или взета предвид отпуснатата лична и инвалидна пенсия. В никаква степен не може се приеме за съответна с цитираната практика застъпената от касатора теза , че при определяне обезщетението за неимуществени вреди от травматичното увреждане в резултат на трудовата злополука , съдът е следвало да се позове на размера на получаваната лична пенсия , която заедно с пенсията за инвалидност (ако се сборува ) би се явила в повече от размера на минималната работна заплата. Непонятно е каква връзка има това с критерия за справедливост и цитирана практика (ППВС №4/1968г , реш.42/2014г по гр.д.№5488/2013 ІV г.о и др. ) посочена без свързан коментар. Съпоставката на въззивното решение с решение №38 от 2013г по гр.д №323/2012 ІІІ г.о на ВКС ,изтъкнато от защитата , не сочи на противоречие по въпросите , на което е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК , а тъкмо обратното. Разрешението по правни въпроси се смесва с оспорване на доказателствените изводи на съда и същите се възприемат превратно .Непонятно остава какви са били и на кое правно основание почиват очакванията на ответника по делото , представените болнични листа за временна нетрудоспособност да доведат до обратни изводи по основанието на иска за обезщетение на неимуществени вреди от злополуката , призната по съответния ред за трудова и в каква насока съдът „ не ги е обсъдил” .
На въпроса по т.5 от изложението : кой е критерият ,въз основа на който се определя процента съпричиняване при установена по делото груба небрежност , последователната съдебна практика на ВКС е дала ясен отговор , в правен аспект. Критерий е приносът (реш. № 525/2009 гр.д №447/2008 ІІ г.о ,реш. № 79/2012г по гр.д №637/2011Г ІV г.о . реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о ,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о реш. № 18/2012 по гр.д №434/2011г ІІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК.) В доказателствен аспект стои въпросът за връзката между фактите и при всеки конкретен случай изяснената причинно-следствена връзка обуславя възприетото от съда съотношение. В случая то е определено с първоинстанционното решение , уважено е било възражението на касатора- ответник по чл. 201 ал.2 КТ. По отношение на приетото съпричиняване оплаквания във въззивната жалба е имал само ищецът и те са приети за неоснователни от въззивния съд, така че и този въпрос се повдига неотносимо от ответника по иска , сега касатор .
В заключение , не е дадена обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставените въпроси . Неоснователно се изтъква противоречие с установена задължителна съдебна практика по какъв критерии се определя обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД. Задължителната практика изисква от съдилищата при травматично увреждане, обусловило загуба на работоспособност по ЕР на ТЕЛК да се отчита степента на увреждането и последиците от него. Това е отчел окръжния съд , като с приложил ръководните указания в ППВС №4/1968г при определяне на общо обезщетение от 50 000 лева; като е приложил съответно и нормата на чл. 201 ал.2 КТ с оглед на установеното съпричиняване .
Ответникът по жалбата претендира разноски.В отговора се позовава на приложен списък и договор за правна помощ , такъв липсва по изпратеното в цялост и прономерирано дело. Няма документ, удостоверяващ основанието , размера на разноските и извършването им .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение №53 от 14.01.2015г по в. гр.дело № 2429/2015г. на Окръжен съд –Варна в частта с която е потвърдено решение №3362 от 27.06.2014г по гр.д №4316/2013г на Районен съд –Варна по иска за имуществени вреди на основание чл. 200 ал.1 КТ
Не допуска касационно обжалване на решение №53 от 14.01.2015г по в. гр.дело № 2429/2015г. на Окръжен съд –Варна в останалата част .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в частта , с която касационната жалба е оставена без разглеждане ,в седмичен срок от съобщението .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .