О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№42
гр.София, 03.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 6506/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Т.-М. е подала касационна жалба вх.№ 2834 от 07.05.2013 год. срещу въззивното решение № 42 от 25.02.2013 год. по в.гр.дело № 2/2012 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 336/2008 год. на Радомирския районен съд.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат следните процесуалноправни въпроси: а/ следва ли въззивният състав да обсъди преди да назначи експертизата към внимателна преценка какви специални знания са необходими, за да бъде постановен обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт? б/ следва ли при избора на вещо лице съдът да се съобразява със следните обстоятелства: характера и областта на необходимите специални знания; сложността и обема на поставените задачи/въпроси/ на експертизата; компетентността на вещото лице; правната възможност едно конкретно лице да даде заключение по конкретното дело, т.е. да няма основание за отвод /най-общо заинтересованост от изхода на делото/ или друга пречка именно на този експерт да се възложи конкретната експертиза; в/следва ли въззивният съд да се съобрази при назначаването на експертизата с основанията, посочени в чл.22, ал.1 ГПК? г/ следва ли съдът да обоснове решението си на експертиза, изготвена от експерти без процесуална правоспособност и специални знания в областта на поставената задача?
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че заключението на тройната експертиза пред въззивния съд е необективно и противоречи на приетите по делото и неоспорени от ответника доказателства: констативни протоколи от 09.08.2006 год., от 05.10.2006 год. и от 18.12.2007 год., в които било посочено, че при трасирането на дворищнорегуационната линия между УПИ VІ-1569 и УПИ V-1570 в кв.194 на място било установено, че „… се получава разминаване/несъвпадане/ с 1.70 л.м. и че В. К. е навлязъл в общинско място/улица/”. Същата констатация, според жалбоподателката, съвпада с особеното мнение на в.л. инж.С. Т. по допуснатата от окръжния съд тройна експертиза, а именно, че с 2 метра е изнесена оградата на В. К. към улицата и това пречи на свободния достъп до имота на ищцата/сега касатор/. Посочено е, че две от трите вещи лица фигурират в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на чл.401, ал.1 ЗСВ: Р. М. Г.-със средно специално образование-строителство и архитектура/№ 25/ и С. З. П.-със средно техническо образование-архитектурен техник/№ 28/, докато С. Й. В. не е включена в същия списък.
Ответникът по касация В. В. К. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне оградата откъм улицата-тупик, намираща се между имота на ищцата, представляващ УПИ V-1570 в кв.194 по плана на [населено място], общ.Р. от 1981 год., и имота на ответника УПИ VІ-1569 в кв.194, която ограда ограничава достъпа на ищцата/сега касатор/ до собствения й имот. Районният съд е отхвърлил иска, като е приел въз основа на заключението на вещото лице С. Й. В., че улицата-тупик е извън регулационните линии на процесните парцели и се ползва от тях свободно, като достъпът на ищцата не е ограничен.
Във въззивното производство по гр.дело № 270/2009 год. Пернишкият окръжен съд е изслушал заключение на тройна техническа експертиза в състав: Р. М. Г., С. Й. В. и инж.С. Т. Т./подписано от последния при особено мнение/. С решението си въззивният съд е приел, че оградата, поставена от ответника откъм улицата, се намира в по-голямата си част на регулационната линия, а в една част е по-навътре от нея в посока на имота и не пречи на свободния достъп до имота на ищцата.
С решение № 348 от 28.12.2011 год. по гр.дело № 1119/2010 год. Върховният касационен съд, І г.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото на окръжния съд с указание за възлагане на допълнителна задача на тричленната експертиза, която след като установи по картен материал каква е ширината и дължината на предвидената улица-тупик и какви са параметрите и на място, след поставяне на ограда от ответника, да даде отговор дали оградата минава по уличнорегулационната линия, трасирана по предвидения в закона начин и дали улицата-тупик е стеснена, с което се препятства достъпа до имота на ищцата.
С определение от 28.02.2012 год., при новото разглеждане на делото от въззивния съд, е възложена формулираната по-горе допълнителна задача на тричленната експертиза.
С определение от 04.04.2012 год. съдът е заменил вещото лице инж.Т., въз основа на подадена от него молба по здравословни причини, със С. З. П..
С молба от 22.06.2012 год., поддържана и в заседанието на 25.09.2012 год., ищцата/сега касатор/ е направила отвод на вещото лице Р. М. и е поискала той да бъде заменен с И. М. И.. Молбата е била оставена без уважение. Съдът не е уважил и молбата на ищцата за замяна на неявилото се в същото заседание в.л.С. Й. В. с И. М. И..
В заседанието на 24.01.2013 год. окръжният съд е изслушал и приел заключението на тричленната експертиза. Оставил е без уважение искането на ищцата/сега касатор/ вещите лица да представят графичния материал, с който са работили, на хартиен носител.
Със сега обжалваното решение е прието, въз основа на заключението на вещите лица от тричленната експертиза, че към настоящия момент нито съществуващата ограда на ответника, нито съществуващата ограда на ищцата/сега касатор/ не са били поставени на предвидената улична регулация. Посочено е, че след поставяне на ограда от ответника и от жалбоподателката/ищца/ на точното им място, процесната [улица].00 м.; на място улицата тупик е стеснена поради наличието на денивелация между двете улични платна и оформения скат от насип от земни и скални маси.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешение, дадено с обжалваното въззивно решение.
Жалбоподателката не е посочила и влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които един или друг материалноправен или процесуалноправен въпрос да е разрешаван в противоречие с обжалваното въззивно решение. Ето защо, липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
П. въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Твърденията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че експертизата във въззивното производство не е обективна, тъй като е била изготвена от лица, които според жалбоподателката, не притежават процесуална правоспособност, висока степен на специална подготовка в областта на геодезията-две от тези лица, макар и включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл.401, ал.1 ЗСВ за съдебния район на Пернишкия окръжен съд и на Административен съд-Перник за 2012 год. в клас „Съдебни инженерно-технически експертизи”, били съответно-със средно специално образование-строителство и архитектура/първото от тях/ и със средно техническо образование-архитектурен техник/второто/, а последният член на тройната експертиза изобщо не фигурирал споменатия списък. Поддържа се още, че въззивният съд е игнорирал констатациите в констативните протоколи от 09.08.2006 год., 05.10.2006 год. и 18.12.2007 год., изготвени от работни групи на [община], в които било посочено, че при трасирането на дворищно-регулационната линия между УПИ VІ-1569 и УПИ V-1570, в кв.194, на място било установено, че: „се получава разминаване/несъвпадение/ с 1.70 л.м. и че В. К. е навлязъл общинско място/улица/”. Твърди се, че тази констатация съвпада с особеното мнение на в.л.С. Т., че оградата на В. К. е изнесена с 2 м. към улицата и това пречи на свободния достъп на ищцата до нейния имот.
По тези оплаквания, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка една касационна жалба, съдържаща оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК би следвало да се разглежда по реда на чл.290 ГПК, което ще обезсмисли въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване или т.н. факултативна касация.
Според цитираното тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” образуват едно основание за допускане на касационно обжалване, което обединява всички случаи, когато приносът в тълкувателната дейност на ВКС ще обезпечи решаването на делата според точния смисъл на закона. Такова основание не е налице, когато правната норма е безпротиворечива и не се нуждае от тълкуване.
В случая, въпросите относно състава на експертизата и основанията за отвод на вещите лица се разрешават от съда, като всяка от страните може да иска отстраняване на вещо лице, ако е налице обстоятелство, което поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие /чл.196, ал.2 във връзка чл.22, ал.1 ГПК/. За да участва в качеството на вещо лице по делото, съответното лице трябва да притежава специална правоспособност, като изискванията за вписване в списъците на вещите лица са предвидени в Наредба № 1 от 16.01.2008 год. на Висшия съдебен съвет за вписването, квалификацията и възнаграждението на вещите лица /ДВ, бр.11 от 05.02.2008 год., изм., ДВ, бр.98 от 11.12.2009 год./.
В обобщение, формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не могат да обосноват необходимост от допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормативната уредба, касаеща назначаването на вещите лица, редът за отстраняването им, възлагането на експертизите, освобождаването на вещите лица, представянето на заключението, изслушването на експертите, възлагането на допълнително и повторно заключение, оценката на заключенията и начина на процедиране при разногласие между вещите лица – раздел V”Вещи лица”/чл.195-чл.203 ГПК/ е ясна и безпротиворечива и въпросите, формулирани с изложението не се нуждаят от разглеждане на делото по реда на чл.290 ГПК, което не би имало приносен характер за правораздаването.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 300 лева съобразно договора за правна защита и съдействие от 21.05.2013 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 25.02.2013 год. по в.гр.дело № 2/2012 год. на Пернишкия окръжен съд по жалба вх.№ 2834 от 07.05.2013 год. на Л. Л. Т.-М..
Осъжда Л. Л. Т.-М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на В. В. К. от [населено място], общ.Р., сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: