О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 30. 01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2639 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Д. и И. С. К., чрез адвокат Ц. Б., вх. № 3258/27.02.2019 г., подадена срещу решение № V-1 от 28.01.2019 г. по гр. д. № 1708/2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1687 от 26.07.2018 г. по гр. д. № 7956/2012 г. по описа на Бургаския районен съд.
С първоинстанционното решение са отстранени очевидни фактически грешки в решение № 1216 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 7956/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, в частта на определените квоти на съделителите, след възлагане на поземлен имот с идентификатор ***; в частта на определяне на сумите за уравнение на дяловете от този имот, както и в посочените ЕГН на част от страните.
За да остави в сила първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК, въззивният съд е посочил, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Съгласно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка представлява погрешното пресмятане на суми, както и погрешното посочване на имената на страните и на размера на присъдените суми. Отстраняването на очевидна фактическа грешка не следва да има за резултат изменяне или отменяне на формираната воля на съда. Бургаският окръжен съд е приел, че в случая с обжалваното пред него решение е постановен резултат, отговарящ на формираната от съда воля в основното първоинстанционно решение – № 1216 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 7956/2012 г., а и на тази във въззивното решение № І-14 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 27/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което то е било потвърдено и което е влязло в законна сила, предвид недопускането на касационно обжалване. Визирал е, че поправката е била извършена в изпълнение на дадените указания в този смисъл именно с решението № І-14 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 27/2016 г. на Бургаския окръжен съд. Ето защо е заключил, че решението по чл. 247 ГПК е правилно и с него не е извършена подмяна на формираната воля на съда в основното решение по извършване на делбата.
Жалбоподателите атакуват въззивното решение като незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. Д. и И. К. твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като изложените в решението мотиви противоречат на задължителните указания, дадени в постановленията и тълкувателните решения на ОСГК на ВС и ВКС – решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. Сочат, че става дума за спор по втората фаза на делбата, като незаконосъобразно същата е извършена не между всички съсобственици, както и че И. К. е изключена от делбата между първата и втората й фаза. Твърдят, че въззивният съд не е спазил указанията, дадени в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решенията по тълк. д. №№ 3/2014 г., 4/2014 г. и 3/2016 г. Позовават се и на решенията по тълк. д. №№ 3/2013 г., 4/2012 г. и 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Намират, че имотът е следвало да бъде изнесен на публична продан. Считат, че най-висшата касационна инстанция следва да се произнесе по казуса, като по този начин допринесе за уеднаквяването на съдебната практика и относно правилното прилагане на закона.
Постъпил е отговор от Ж. Я. Д., Е. Т. И., Ж. Е. К., К. И. В., В. Х. В., С. Р. А., Ж. Б. Р., Р. М. Р., С. М. Р., В. Д. В. и С. Д. В., които считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намират касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията на съда за това са следните:
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1, т. 1-3 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай в изложението към касационната жалба не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведените доводи са по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и се отнасят не до въззивното решение, с което е потвърдено решението по чл. 247 ГПК на първоинстанционния съд, а до решението по допускане на делбата и до основното решение по извършване на делбата в частта, в която то е влязло в сила (относно избрания способ за извършване на делбата и съделителите, на които са поставени в дял поземлените имоти).
Същевременно обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-1 от 28.01.2019 г. по гр. д. № 1708/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: