О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София 14.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 13.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. дело № 173/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по молба на “К” Е. гр. Д., ул. “. № 16, вх. “А”, ап. № 7, за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК /в молбата не се сочи конкретно основание/ на влязлото в сила определение от 20.10.2008 год. по т. д. № 182/2008 год. на Добричкия окръжен съд.
Ответникът “Ф” А. гр. Д., ул. “. № 6, е подал становище по молбата за отмяна, като счита същата за процесуално недопустима и моли за оставянето й без разглеждане, а в случай че молбата се приема за допустима, същата като неоснователна следва да се остави без уважение, ведно с присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, за което излага следните съображения:
Молителят иска отмяна на влязлото в сила определение от 20.10.2008 год. по т. д. № 182/2008 год. на Добричкия окръжен съд, с което производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на ищеца “К” Е. гр. Д. поради това, че не е отстранил нередовностите по нея в дадения от съда срок.
Определението на Добричкия окръжен съд с което се прекратява производството по делото не е съдебен акт постановен по съществото на спора и не формира сила на присъдено нещо. Действително с процесното определение се прекратява производството по делото и се завършва едно самостоятелно производство което препятствува постановяване на решение по същество, но за разлика от решението определението не се ползва със СПН. Настоящият състав на ВКС не споделя разбирането, че изискването на процесуалната икономия, както и несигурността при повторното предявяване на иска да се получи търсената защита на претендираното материално право могат да мотивират необходимостта от отмяната на влязло в сила прекратително определение.
Съгласно т. 2 на ППВС № 2/1977 год., на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, тоест които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движение на делата, актовете по охранителните производства и други подобни, защото с тях не се разрешава спор и те не формират СПН.
В частна жалба вх. № 2750/28.11.2008 год., приложена по в. ч. т. д. № 21/09 год. по описа на Варненския апелативен съд, молителят е цитирал решение № 1019/13.05.1976 год. по гр. д. № 671/76 год. на ВС І гр. о. в подкрепа на твърдението си за допустимост на молбата за отмяна. В решението си ВС е приел, че определението за прекратяване на делото поради заявен от ищеца отказ от спорното право подлежи на отмяна, когато се установи с влязла в сила присъда престъпно действие на ответника за получаване на този отказ. От решението на ВС не следва извод за допустимост на молбата за отмяна, и това е така, тъй като отказът от иска се ползва със СПН, и този иск не може да бъде предявен повторно, докато в процесния случай макар и да има прекратяване на производството по делото няма формирана СПН, а последното означава, че ищецът е в правото си да предяви иска отново.
Предвид изложеното молбата за отмяна е процесуално недопустима и затова следва да се остави без разглеждане, а на ответника на основание чл. 78 ал. ІІІ от ГПК следва да се присъдят направените в настоящото производство съдебни разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на “К” Е. гр. Д., ул. “. № 16, вх. “А”, ап. № 7, за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК на влязлото в сила определение от 20.10.2008 год. по т. д. № 182/2008 год. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА “К” Е. гр. Д., ул. “. № 16, вх. “А”, ап. № 7, да заплати на “Ф” А. гр. Д., ул. “. № 6, съдебни разноски в размер на 1050,00 лв. /хиляда и петдесет лева/.
Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 274 ал. ІІ изр. 2-ро ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :