О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 04.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 247 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационната жалба с вх. № 3/05.01.2009 г. на „Н.“ АД-гр. Р., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Зл. Б. Ж. от АК-В., против решение № 214 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.Х1.2008 г., постановено по т. д. № 321/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 293 на Варненския ОС от 9.У1.2008 г. по т. д. № 251/08 г. С последното акционерното д-во – настоящ касатор е било осъдено да заплати на М. Н. Д., ЕГН ++++++++, от гр. Р. сума в размер на 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лева/: като част от неплатена цена, цялата на стойност 75 000 евро, на продадените на търговеца, в качеството му на инвестиционен посредник, общо 63 467 бр. нейни обикновени безналични акции от капитала на „Д.“ АД – Р., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на исковата й молба в канцеларията на първостепенния съд /16.1.2008 г./ и до окончателното й изплащане, както и 420 лв. съдебно-деловодни разноски, дължими на М. Н. Димитрова на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./.
Оплакванията на касатора „Н.“ АД – гр. Варна са както за недопустимост, така и за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради което се претендира обезсилването му и прекратяване на пр-вото по иска на М. Н. Д. или, алтернативно, касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който, като неоснователна и недоказана, да се
отхвърли изцяло тези нейна искова претенция с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът-касатор се позовава на наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. Н. Д. от гр. Р. писмено е изразила становище чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д. Н. Д. от АК-Р., че липсвало приложно поле на касационното обжалване, а и по същество жалбата на „Н.“ АД – гр. В. била изцяло неоснователна и затова следвало да бъде оставена без уважение, в случай, че въобще е допустимо касационното обжалване при релевираните от касатора предпоставки.
В срока за произнасяне от ответницата по касация М. Н. Д. от гр. Р. е постъпила писмена молба с нотариална заверка на подписа й, с която тя прави изявление за отказ от иска си спрямо касатора „Н.“ АД – гр. В. и за обезсилване на постановените по спора й с него съдебни решения, поддържайки, че цената по сделката с общо 63 467 бр. нейни безналични акции от капитала на „Д.“ АД-Р. й е била понастоящем изплатена изцяло, „включително лихви и разноски“, така че вече не били налице каквито и да било претенции към инвестиционния посредник „във връзка с неговите законови задължения и дейност“.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 233, изр. 3-то, предл. 2-ро ГПК за обезсилване на постановеното по спора въззивно решение, а също и на потвърденото с него осъдително решение на първостепенния съд. Молбата за отказ от иска в действителност изхожда от надлежна страна-ищец в процеса, чиито подпис е заверен нотариално и тя се идентифицирана посредством своя единен граждански номер.
Водим от горното ВКС, ТК, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 233 ГПК ОБЕЗСИЛВА решение № 214 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.Х1.2008 г., постановено по гр. дело № 321/2008 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № 293 на Варненския окръжен съд от 9.У1.2008 г. по т. д. № 251/08 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на М. Н. Д., ЕГН 5410075335, от гр. Р. с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу „Н.
“ АД – гр. В. за заплащане на сума в размер на 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването му /16.1.2008 г./ и до окончателното й изплащане.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.