5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№42
Гр.София, 25.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 128 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 1720/11.11.2011г., постановено по гр.д.№ 2430/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.04.2010г. по т.д.№ 904/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание от 13.03.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице въведените от ищеца основания за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на [фирма] от 13.03.10г. По първото твърдяно нарушение за незаконосъобразност на решението на Съвета на директорите за свикване на събранието съставът е констатирал, че е допусната грешка в изписването на годината в протокола от 11.01.2009г. Протоколът е съставен периода от 04.07.2009г. – 19.01.2010г., в който интервал от време С. на директорите е бил в състав, според решението на Общото събрание от 04.07.2009г., вписано на 08.07.2009г., съвпадащ с членовете, участвали в заседанието и подписали протокола. По отношение на нарушенията на процедурата по провеждане на събранието – при формиране на кворума и мнозинството, въззивният съд е разгледал посочените в исковата молба основания за отмяна. Изложени са съображения, че акционерите [фирма] и [фирма] се легитимират като такива съобразно списъка на акционерите на дружеството. С решение на УС от 17.04.2008г. капиталът на дружеството е увеличен, което решение влиза в сила от момента на приемането му съгласно чл.231, ал.3 ТЗ, а евентуалната му последваща отмяна със съдебно решение по иск по чл.71 ТЗ има действие за в бъдеще, поради което не се променят правата на тези акционери към датата на атакуваното решение на Общото събрание от 13.03.2010г. На следващо място, въззивният съд е констатирал, че с решение на ОС от 04.07.2009г. е намален капиталът на дружеството чрез обезсилване на акции и е увеличен капиталът чрез направени непарични вноски. А. [фирма] е придобил 7600000 акции, а акционерите [фирма] и [фирма] – по 1250000 акции. Акционерите [фирма] и [фирма] впоследствие са придобили акциите на тези дружества. Съставът на САС е приел, че акционерите притежават акциите, с които са се легитимирали на ОС на 13.03.2010г., въз основа на проведеното увеличение на капитала на дружеството от 04.07.2009г. и извършените прехвърляния. Основанието за недействителност на транслативните сделки – нарушения на чл.11, ал.4 и ал.6 от Устава на дружеството, са въведени с въззивната жалба, поради което са счетени за заявени извън преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ и съдът не ги е обсъждал.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпрос по допустимостта на въззивното решение, както и процесуални и материалноправни въпроси.
Въпросът за „отказа на въззивния съд да разгледа основателността на аргументацията по раздел І на въззивната жалба”, т.е. в частта, с която е прието, че нарушенията на чл.11, ал.4 и ал.6 от Устава на дружеството относно придобиването на акции от двама от акционерите, участвали на събранието, не е от значение за допустимостта на въззивния акт. Въпросът е относим към правилността на решението и същият е възпроизведен от касатора и в останалите, въведени с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въпроси.
Процесуалните въпроси: за изготвянето и съобщаването на доклада по делото и за процесуалните действия на въззивния съд при констатирането на този пропуск; за решаване на делото без събиране на допуснати доказателства и непосочването на правните последици от непредставянето им; за оспорването на определени обстоятелства /качеството на акционер/ и за решаващата дейност на съда при направени доказателствени искания, както и за преклузията по чл.367, ал.3 ГПК за ангажиране на доказателства за установяване на оспорените обстоятелства, нямат характер на въпроси, обуславящи допускането на касационното обжалване.
Въпросите предпоставят, че сочените от касатора нарушения на процесуалните правила са допуснати от въззивния съд, в резултат на което постановеното решение е неправилно, а това обстоятелство, само по себе си, налага и необходимост от произнасяне по заявените правни въпроси. Допускането на касационното обжалване за произнасяне по процесуален въпрос изисква, освен въвеждане на въпроса в изложението към касационната жалба, но и аргументация доколко конкретното нарушение на процесуалните правила има обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд. Процесуалните нарушения следва да могат да се изведат и само въз основа на първоначална преценка от касационната инстанция за евентуалното им съществуване. В случая, произнасянето по въведените процесуални въпроси налага проверка на твърденията на касатора за това: изготвен ли е доклад на делото; допуснати ли са конкретни доказателства, които не са събрани; и ангажирани ли са доказателства при настъпване на преклузията на това право на страната. На следващо място, преценката на касационния съд обхваща и проверка дали оплакванията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд са въведени с въззивната жалбата, ако касаят неправилността на първоинстанционното решение, съответно дали въззивният съд е следвало да извърши служебна проверка, ако нарушенията са относими към допустимостта на обжалвания акт.
Съставът на ВКС констатира, че първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад/определение от 14.07.2010г./, който е съобщен на страните едновременно с призовката за откритото съдебно заседание. В съдебното заседание страните не са направили възражения по проекта за доклад и не са заявили нови доказателствени искания. По отношение на ангажираните доказателства /извлечение от книгата на акционерите/, това писмено доказателство е представено от ответника с отговора на исковата молба. Разпределението на доказателствената тежест е извършено от съда в проекта за доклад, а останалите съображения на касатора – за приетите за доказани факти и обстоятелства по делото, са относими изцяло към правилността на решението, тъй като отразяват решаващата дейност на съда. Евентуалнитете грешки на съда имат за последица необоснованост на въззивния акт, която не е основание за допускане на касационното обжалване.
Заявеният процесуален въпрос за това, може ли въззивният съд да откаже да обсъди аргументите по раздел І на въззивната жалба с мотива, че са налице основанията по ТР № 1/2002г. и тези доводи не са въведени в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с цитираното ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. В случая, поставеният въпрос изисква конкретна преценка на заявените основания за незаконосъобразност или противоуставност на решенията на Общото събрание на акционерите, тъй като касаторът се позовава именно на задължителната за съдилищата практика на ВКС. Съгласно т.6 на ТР№1/2002г. е недопустимо чрез изменение на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решението на ОС след изтичане на сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Оспорването на правилата за формиране на кворума и мнозинството чрез оспорване на правата на акционерите, участвали на събранието, следва да се заяви исковата молба чрез изложение на нарушенията на конкретни норми на закона или на устава. Въвеждането на твърдения за други нарушения, извън посочените, независимо че осъществяването им също рефлектира върху акционерното участие, представлява ново основание на иска по чл.74 ТЗ.
Касаторът е посочил три материалноправни въпроса, които са свързани с качеството на акционери на [фирма] и [фирма]: следва ли да бъде доказано от дружеството това им качество; срока и относимите доказателства за установяването му – дали проверка се извършва само от външна страна на легитимиращите ги документи или следва да се проведе пълно доказване на придобитите права, т.е следва ли да се доказва редовността на вписванията в книгата на акционерите, както и действителността на прехвърлителните сделки за придобиване на акциите; следва ли съдът да направи служебна проверка на правата на всички участвали на събранието акционери, както и какво е действието на съдебно решение по иск по чл.71 ТЗ, по който са оспорени правата на акционерите.
Въпросите са въведени като материалноправни, но са относими към разпределението на доказателствената тежест и допустимите доказателствени средства за установяване на оспореното качество на акционерите. С изключение на въпроса за действието на съдебното решение по иск по чл.71 ТЗ, всички останали въпроси са свързани с нововъведените с въззивната жалба основания на иска по чл.74 ТЗ. Както бе посочено, по отношение на тези въпроси не са налице основания за допускане на касационното обжалване, доколкото същите имат процесуален характер. Единствено въпросът за действието на съдебното решение по иска по чл.71 ТЗ е относим към предмета на делото, но същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, както и решаващият състав е съобразил последващите на атакуваното решение по чл.71 ТЗ, вписвания в търговския регистър.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не са представени доказателства, че такива са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1720/11.11.2011г., постановено по гр.д.№ 2430/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.