5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 16.01.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 4579/2013
година
Производството е по чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. Ц. от [населено място] срещу определение № 781 от 28.10.2013 г. по в. ч. гр. д. № 808/2013 г. на Врачански окръжен съд. С посочения акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК (вх. № 15 603/11.10.2013 г.) срещу разпореждане № 7668 от 20.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3417/2013 г. на Врачански районен съд, с което е постановено незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 2591 от 20.08.2013 г. въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, и е отхвърлена подадената от Ц. И. Ц. молба за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 209/2013 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. № 723, с район на действие района на Врачански окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Счита, че въззивният съд неоснователно е приел за неспазен срокът по чл. 419, ал. 1 ГПК, без да са налице доказателства за връчване на заповедта за изпълнение. Освен това, застъпва становище, че този срок следва да се счита спазен, тъй като възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано в рамките на същия – на 09.10.2013 г., а частната жалба представлява негово приложение и няма самостоятелен характер. Според частния жалбоподател, доколкото в подадената от него частна жалба се твърди, че не му е връчена заповедта за изпълнение, въззивният съд е следвало да я разгледа по реда на чл. 423 ГПК. Поддържа и искането си за спиране на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист.
Ответникът – [фирма], [населено място], Клон В. – изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 20.11.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените от страните съображения в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба:
За да остави без разглеждане подадената от Ц. И. Ц. от [населено място] частна жалба срещу разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 2591 от 20.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3417/2013г. на Врачански районен съд, въззивният съд е приел, че същата е недопустима като подадена след установения в чл. 419, ал. 1ГПК двуседмичен срок. Решаващият състав е преценил, че този срок е започнал да тече от датата 25.09.2013 г., на която на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение и е изтекъл на 09.10.2013 г., като в рамките на същия е подадено само възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, докато частната жалба е депозирана след изтичането му – на 10.10.2013 г. Тези факти са приети за установени от приложените по делото пощенски пликове с клеймо от 09.10.2013 г. и от 10.10.2013 г., в които изрично е отбелязано изпращането съответно на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК (на първата дата) и на частната жалба (на втората дата).
По отношение направеното в частната жаба искане за спиране на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително производство, съдът е преценил същото за неоснователно поради това, че не е осъществена нито една от хипотезите на чл. 420 ГПК – представяне на надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или наличие на убедителни писмени доказателства.
Настоящият състав намира, че в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК (вх. № 15 603/11.10.2013 г.) срещу разпореждане № 7668 от 20.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3417/2013 г. на Врачански районен съд, въззивното определение е правилно. Изводът на решаващия състав за недопустимост на същата поради подаването й след изтичане на установения в закона двуседмичен преклузивен срок е в съответствие с данните по делото. С оглед изрично посоченото в поканата за доброволно изпълнение, че заедно с нея е връчен и подлежащият на изпълнение акт, който е именно заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, правилно е прието, че срокът по чл. 419, ал. 1 ГПК е започнал да тече от датата на връчване на заповедта за изпълнение – 25.09.2013 г. и е изтекъл на 09.10.2013 г. Поради факта, че в рамките на този срок е подадено единствено възражението по чл. 414 ГПК, а частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение е подадена по пощата на следващия ден – 10.10.2013 г., изводът за просроченост на същата е напълно обоснован и законосъобразен.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище, че частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК няма самостоятелно значение и представлява само приложение към възражението по чл. 414 ГПК, поради което с подаването на същото в срок следва да се счете за спазен и срокът за подаване на самата частна жалба. Подобно становище е в явно противоречие със закона. От разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК следва точно обратният извод, а именно – че подаването на възражението по чл. 414 ГПК представлява предпоставка за допустимостта на частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК. Независимо от тази обвързаност обаче, производството по чл. 419 ГПК ще е допустимо само ако предвиденият в закона срок е спазен както за частната жалба, така и за възражението по чл. 414 ГПК.
Не може да бъде споделено и оплакването на частния жалбоподател, че въззивната инстанция е следвало да се произнесе по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК предвид съдържащите се в частната му жалба твърдения за невръчване на заповедта за изпълнение. Задължението на въззивния съд да се произнесе относно предпоставките на чл. 423, ал. 1 ГПК възниква в хипотезата, когато същият прецени за основателно твърдението на длъжника за невръчване/ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Това условие в настоящия случай не е налице, тъй като решаващият състав е счел за неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че заповедта за изпълнение не му е била връчена. С оглед на това, същият законосъобразно е пристъпил към преценка на допустимостта на частната жалба, в т. ч. и от гледна точка на спазването на преклузивния срок по чл. 419, ал. 1 ГПК за подаването й.
Настоящият състав намира, че в частта, с която е отхвърлена подадената от Ц. И. Ц. молба за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 209/2013 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. № 723, с район на действие района на Врачански окръжен съд, въззивното определение е недопустимо. Съгласно изричната разпоредба на чл. 420, ал. 2 ГПК, компетентен да се произнесе по искането за спиране на незабавното изпълнение, е съдът, който е постановил същото, т. е. това е съдът по заповедното производство. Следователно, като се е произнесъл по въпрос извън своята компетентност, въззивният съд е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен, а делото – изпратено на Врачански районен съд за разглеждане на искането по чл. 420, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 781 от 28.10.2013 г. по в. ч. гр. д. № 808/2013 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е отхвърлена подадената от Ц. И. Ц. молба за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 209/2013 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. № 723, с район на действие района на Врачански окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото на Врачански районен съд за произнасяне по искането по чл. 420, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 781 от 28.10.2013 г. по в. ч. гр. д. № 808/2013 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Ц. И. Ц. частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК (вх. № 15 603/11.10.2013 г.) срещу разпореждане № 7668 от 20.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3417/2013 г. на Врачански районен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: