О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№42
[населено място], 27.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Г. ч.т.д. № 3313 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. П., чрез процесуалния представител адв.Г.Н. против определение № 204 от 18.06.2015г. по ч.гр.д. № 162/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 375/17.03.2015г. по т.д. № 499/2014г. на БОС, с което : 1/ е допълнено решение № 16/23.01.2015г. по т.д. № 499/2014г. на БОС в частта за разноските и е осъден частният жалбоподател да заплати на [фирма] сумата от 10 147 лв. – съдебни разноски; 2/ е изменено решение № 16/23.01.2015г. по т.д. № 499/2014г. на БОС в частта за разноските като е отхвърлено искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски; 3/ е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 16/23.01.2015г. по т.д. № 499/2014г. на БОС в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за недопустимост на обжалваното определение в частта, с която се потвърждава определението на БОС по молбата на [фирма] и за неправилност в останалата му част. Счита, че след като не е представил списък за направените разноски [фирма] няма право на молба за изменение по чл.248 ГПК. БОС не е имал процесуално право да измени решението си в частта, с която вече е присъдил разноски в полза на [фирма], оттук частният жалбоподател счита потвърдителното определение на БАС за неправилно.Освен това апелативният съд не е съобразил размера на уважената и отхвърлена част от исковата претенция.
Постъпил е писмен отговор от [фирма], с който се оспорва основателността на касационната частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 274,ал.3 вр.чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че атакуваното пред него от [фирма] определение на БОС е постановено по молби и на двете страни по реда на чл.248 ГПК. Преценил е, че делото се е гледало два пъти от БОС и един път по реда на въззивното обжалване от БАС, в рамките на които производства [фирма] е представил списък с разноските, съобразно уточнения по исковата молба и допълнителна към нея молба и предвид отразяване по протокол от с.з. на 21.01.2015г. по т.д. № 499/2014г. на БОС. Направил е извод за допустимост на молбата на посоченото дружество по реда на чл.248 ГПК. БАС е счел, че отхвърлянето на иска по чл.422 ГПК с влязло в сила решение на БОС № 16/23.01.2015г. по т.д. № 499/2014г. е поради извършено след завеждане на иска по издаване на заповедта за изпълнение в хода на исковото производство плащане от ответника. Заключил е, че с това си поведение ответникът е станал повод за завеждане на иска и по арг. на обратното от чл.78, ал.2 ГПК той дължи заплащане на всички извършени от ищеца разноски. Въззивната инстанция е приела, че изрично [фирма] при първото гледане на делото от БОС в уточнителна молба от 25.06.2012г. е поискало от исковия съд да му бъдат присъдени и разноските в заповедното производство.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени за изхода на делото процесуалноправни въпроси, а именно: 1/ Допустимо ли е страна, която е поискала присъждане на разноски, без да представи списък за същите, да иска изменение на решението в частта за разноските?; 2/ Уточненията в исковата молба и в допълнителните молби към нея относно сумите за разноски представляват ли списък на разноските по см. на чл.80 ГПК; 3/ Върху какъв размер се присъждат разноски при частично уважаване на иска, на ответника присъждат ли се разноски върху отхвърлената част от иска?”. Позовава се на допълнителнителни критерии за селектиране на частната касационна жалба както следва : обжалваното определение е постановено по първия въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС – ТР № 6/2013г. на ОСГТК по т.д. № 6/2012г.; Определение № 3 / 16.01.2013г. по т.д. № 239/12г. на ВКС,ТК, II т.о., Определение № 7 / 21.01.2011г. по гр.д. № 521/2010г. на ВКС, ГК, I г.о., на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК; по втория въпрос – произнасянето има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по третия въпрос – произнасянето на БАС е в отклонение от задължителната практика на ВКС : Определение № 5/09.01.2013г. по ч.т.д. № 376/12г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 10/09.01.2012г. по гр.д. № 982/11г. на ВКС, ГК, IV г.о; Определение № 14/12.01.2011г. по ч.гр.д. № 525/10г. на ВКС, ГК, III г.о. , на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
На основание чл.274,ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
По отношение на първия поставен от касатора въпрос е налице произнасяне от БАС в обжалваното определение и това произнасяне е обусловило решаващите мотиви на въззивната инстанция за приемане, че определението на БОС по чл.248 ГПК по молбата на [фирма] е допустимо. Настоящата инстанция намира, че приетото от въззивния съд, че допустимостта на молбата по чл.248 ГПК е обусловена от наличието на списък на разноските, е в съответствие със задължителната практика на ВКС отразена по т.9 от ТР № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Д. на касатора, че от доказателствата по делото не се установява да е налице такъв списък представлява касационно оплакване по чл.281,т.3 ГПК и подлежи на разглеждане, само ако частната касационна жалба бъде допусната до касационен контрол, но не и в производството по чл.288 ГПК.
Вторият формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не покрива изискването за наличие на допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.2 от ТР № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, представляващо задължителна за съдилищата практика по см. на чл.280,ал.1, т.1 ГПК е прието, че списъкът по чл.80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Следователно като е съобразил направеното от ищеца уточнение по исковата молба и допълнителната такава относно претендираните суми за сторените съдебно-деловодни разноски, представляващи заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, БАС е достигнал до извод за изпълнение на изискването към молбата по чл.248 ГПК за представяне от страна на ищеца на списък на разноските в съответствие с цитираната практика.
По третия поставен въпрос, по който има произнасяне от въззивния съд в мотивите на обжалвания съдебен акт, не е налице отклонение от визираната задължителна съдебна практика. БАС не е нарушил принципното положение, регламентирано в чл.78, ал.2 и ал. 3 ГПК, че при отхвърляне на иска – изцяло или отчасти, ответникът има право на разноски, респ. изцяло или отчасти съобразно отхвърлената част от иска. Въззивният съд като е обсъдил конкретния казус е направил извод, че се касае до изключението по чл.78, ал.2 ГПК, а именно, че поведението на ответника по заплащане на посочената по заповедта за незабавно изпълнение сума след издаване на заповедта и след завеждане на исковата молба по чл.422 ГПК е в причинна връзка с подаването на иска от ищеца . В този случай ответникът не се освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на поведението на първия. Така даденото разрешение е в съответствие със служебно известната на съда съществуваща задължителна практика на ВКС по Определение № 674/22.11.2011г. по ч.гр.д. № 597/11г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Определение № 688/02.10.2014г. по ч.т.д. № 2337/2014г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ето защо не е изпълнено изискването за наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до частен касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 204 от 18.06.2015г. по ч.гр.д. № 162/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: