2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№420
С., 10.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 337 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. П. Д. против определение № 143 от 6.04.2012 г., постановено по гр.д. № 261 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение от 5.12.2011 г. по гр.д. № 535/2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Ответниците по частната жалба Л. К. З. и Н. К. В. оспорват същата и претендират направените за подаване на писмен отговор разноски.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че имотът в който се намират спорните * кв.м. е с данъчна оценка 2494.80 лв., а спорните * кв.м. са с данъчна оценка 151.52 лв., която сума съставлява цена на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК, поради което обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е недопустимо съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят счита, че цената на иска следва да се определи спрямо стойността на целия имот, част от който са спорните * кв.м., като видно от приложения по делото нотариален акт, имотът е закупен на стойност над 5000 лв. Д. е неоснователен. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава няма – от пазарната му цена – чл.69, ал.1, т.2 ГПК. В случая за имота е налице данъчна оценка в размер на 2494.80 лв., поради което дори и да се приеме тезата на жалбаподателя, че цената на иска следва да се определи спрямо целия имот, а не само спрямо спорните * кв.м., то същата отново е под визирания в чл.280, ал.2 ГПК размер, а съответно правилно с атакуваното определение е прието, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила с постановяването му.
С оглед изхода на настоящото производство Я. Д. следва да заплати на Л. З. и н. В. разноски по подаване отговор на частната жалба в размер на по 300 лв. за всяка.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 143 от 6.04.2012 г., постановено по гр.д. № 261 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско.
ОСЪЖДА Я. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица]/*, адвокат С. Д. да заплати разноски за настоящото производство на Л. К. З., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] в размер на 300.00 лв. и на Н. К. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] размер на 300.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: