О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№420
гр.София, 12.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 323/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Н. Ц., лично и като настойник на Р. Н. Ц., е подал касационна жалба вх.№ 727 от 30.01.2012 год. срещу въззивното решение № 606 от 22.12.2011 год. по в.гр.дело № 728/2011 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 214 от 28.06.2011 год. по гр.дело № 37/2010 год. на Мездренския районен съд за отхвърляне на предявените искове за прогласяване нищожността на договора за продажба на УПИ * в кв.* по плана на [населено място], целият с площ * кв.м., ведно с масивна жилищна сграда, гараж, паянтова сграда и всички подобрения, предмет на нотариален акт № *, нот.дело № */* год.; за намаляване на дарението, което тя прикрива и за допускане делба на посочения имот.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречива практика на ВКС по въпроса дали изходящият от една от страните по сделката документ, съдържащ признание за привидност на изразеното съгласие, съставлява обратно писмо, което служи за пълно разкриване на симулацията или е начало на писмено доказателство, което прави допустими свидетелските показания. Според жалбоподателя, първото разрешение е възприето в решение № 484 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 375/2010 год. на ВКС, ІV г.о. и определение № 539 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 356/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о., а второто-в решение № 544 от 06.01.2011 год. по гр.дело № 1053/2010 год. на ВКС, ІІ г.о.; б/противоречие с решение № 235 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 513/2010 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 1488 от 08.11.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. на ВС, ІІ г.о. и решение № 132 от 15.05.2003 год. по гр.дело № 43/2002 год. на ВКС, ІV г.о. относно задължението на съда да прецени всички доказателства от значение за изхода на спора; в/налице ли е противоречие между интересите на постановения под пълно запрещение и тези на неговия настойник, когато последният е ищец по иск за установяване привидност на сделка, от която запретеният може да се ползва, макар и да е ответник по делото. Твърди се, че по този въпрос въззивното решение влиза в колизия с решение № 2645 от 06.11.1975 год. по гр.дело № 1898/1975 год. на ВС, ІІ г.о.; г/как да процедира въззивният съд, когато установи накърняване правото на участие на страна в процеса пред първата инстанция, когато тази страна е имала процесуални права, които е могла да упражни пред първата, но не и пред въззивната инстанция?; д/ противоречие с т.12 от тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Особеният представител на ответника Р. Н. Ц., назначен от въззивния съд с определение № 783/25.10.2011 год.-адв.Д. К. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че „обратното писмо”, подписано от ответницата Й. И. Ц.-продавач/заедно със съпруга си Н. Г. Ц./ по договора от 22.12.2003 год., предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год., не представлява документ, доказващ симулативността на продажбата. Посочено е, най-напред, че документът не съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор, а е подписан само от единия от продавачите. На следващо място, документът имал достоверна дата /нотариална заверка на подписа/ от 07.01.2011 год., т.е. повече от 7 години след сключване на сделката, а съдържанието му било в противоречие с обясненията на неговия автор, дадени в хода на първоинстанционното производство. Прието е, че в началото на процеса Й. Ц. поддържала,че продажната цена била изплатена на съпруга й, а впоследствие променила становището си, заявявайки, че още първоначално бил сключен договор за дарение и затова не била заплащана цена на имота. Съдът е възприел „обратното писмо” като начало на писмено доказателство, което прави симулацията вероятна и е преценявал показанията на свидетелите. Посочил е, че гласните доказателства са напълно противоречиви и взаимно изключващи се, а при липсата на обратен документ, изходящ от другия продавач /починал на 27.02.2005 год./, и с оглед непостоянната позиция на Й. Ц., свидетелските показания не са достатъчни, за да се приеме, че волята на прехвърлителите е била различна от отразената в нотариалния акт.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 484 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 375/2010 год. на ВКС, ІV г.о. по формулирания с т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос. В споменатото решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, е проведено разграничение между обратно писмо и т.н. начало на писмено доказателство по иск за разкриване на симулация, когато страната по сделката, на която се противопоставя привидността, е издала едностранно съставен от нея документ, съдържащ ясно и категорично признанието й за симулативност на волеизявленията. Посочено е, че когато ответникът е издал такъв документ, то този документ съставлява обратно писмо, което разкрива пълно симулацията и е достатъчно доказателство за уважаване на иска. Според решението, за да се третира такова изявление като обратно писмо, не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност.
Обжалваното въззивно решение има предвид обаче различна хипотеза. Искът за разкриване на симулативността на договора за продажба от 22.12.2003 год. е предявен от наследник на единия от двамата продавачи (починалия на 27.02.2005 год. Н. Г. Ц.) срещу другия продавач – Й. И. Ц.(майка на ищеца) и срещу купувача – Р. Р. Н.. Различията с решение № 484 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 375/2010 год. на ВКС, ІV г.о. следователно са в две насоки: а/искът в случая е предявен от наследник по смисъла на чл.134, ал.2, изр.посл.ГПК/отм./, респ. на чл.165, ал.2, изр.посл.ГПК, т.е. не от лице, което е участвало в сделката лично или чрез представител и б/ответници са само единия от продавачите/преживялата съпруга, от която единствено изхожда т.н.”обратно писмо”/ и купувачът. Споменатите различия в двете хипотези изключват наличието на противоречие между въззивното решение и решение № 484 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 375/2010 год. на ВКС, ІV г.о. по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и противоречие между решение № 484 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 375/2010 год. на ВКС, ІV г.о.-от една страна, и решение № 544 от 06.01.2011 год. по гр.дело № 1053/2010 год. на ВКС, ІІ г.о.-от друга. Второто от решенията/също постановено по реда на чл.290 ГПК/, разглежда хипотеза, при която в производство за съдебна делба между бивши съпрузи, ответникът е възразил, че обективираните в един нотариален акт продажби, извършени от родителите му поотделно на по * идеална част от делбения имот, са недействителни поради привидността им на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като прикриват договори за дарение. Съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че писмената декларация, изходяща от страна на продавача по едната сделка, не представлява „обратно писмо”, а само начало на писмено доказателство. По отношение на сделката по прехвърляне на другата * ид.част от имота, ВКС, ІІ г.о. е приел, че свидетелските показания са недопустими – прехвърлителите на идеални части от имота не са били в граждански брак към момента на продажбите и началото на писмено доказателство от продавача по едната сделка, не прави допустими свидетелските показания допустими и по отношение доказване на симулативността на другата сделка.
В обобщение, липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 484 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 375/2010 год. на ВКС, ІV г.о., както и противоречие между споменатото решение на ВКС, ІV г.о. и решение № 544 от 06.01.2011 год. по гр.дело № 1053/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. Определение № 539 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 356/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК, като е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по въпроса дали т.н.”декларация” и „обратно писмо”, съставени от страните по договора, имат характер на пълно обратно писмо по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК и достатъчни ли са за установяване симулативността на продажбата. Доколкото с това определение не се разрешава материалноправен спор по същество, а само се извършва селекция на касационните жалби, същото не може да бъде преценявано в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В т.2 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се правят оплаквания за съществени процесуални нарушения, изразяващи се според касатора, в необсъждане на доказателства от значение за изхода на спора, с позоваване на решение № 235 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 513/2010 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 132 от 15.05.2003 год. по гр.дело № 43/2002 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1488 от 08.01.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. на ВКС, ІІ г.о. Приложението на процесуалните правила относно доказателствата и на т.н. опитни правила при преценката на доказателствата и формирането на фактическите изводи не се нуждаят от допълнително доизясняване по реда на чл.290 ГПК, освен ако от представен от жалбоподателя акт от категорията на тези по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е видно противоречиво прилагане на съдопроизводствени правила или на т.н. опитни правила. Представените с изложението съдебни актове в тази насока не обосновават необходимост от разглеждане на оплакванията по същество по реда на чл.290 ГПК.
Твърдението,че е налице колизия между въззивното решение и решение № 2645 от 06.11.1975 год. по гр.дело № 1898/1975 год. на ВС, ІІ г.о. не се подкрепя с копие от съдебния акт, което е задължение на жалбоподателя. Ето защо, оплакването,че липсва противоречие между интересите на представител и представляван /в случая тези на ищеца-сега касатор, като настойник на поставения под запрещение негов брат Р. Н. Ц., и на последния, в качеството му на ответник в процеса/, би било разгледано основание за отмяна на решението по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Формулираният с т.4 от изложението процесуалноправен въпрос не може да обоснове наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Той е пряко свързан с предходния въпрос, касаещ липсата или наличието на противоречие между интересите на представител и представляван и изхожда от субективната преценка на жалбопадателя за допуснато съществено процесуално нарушение от инстанциите по същество /определяне на друг представител от настойническия съвет-от районния съд и назначаване на особен представител-от въззивната инстанция/. Отделно от това, въпросът е свързан с процесуалното представителство на лице, поставено под пълно запрещение, което е ответник по иска по чл.26, ал.2 ЗЗД в качеството си на законен наследник на единия от продавачите по договора от 22.12.2003 год. – Н. Г. Ц.. Като е взето предвид, че исковете са били предявени от Е. Н. Ц. само на собствено основание, но не и като законен представител в процеса, в качеството на настойник на поставения под пълно запрещение ответник Р. Н. Ц., не може да се приеме, че е обоснована предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали се накърнява правото на защита на страната, при положение, че особеният й представител и хипотетично не би могъл пред въззивната инстанция да предяви насрещен иск и да търси намаляване на дарението, което според жалбоподателя продажбата прикрива.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 606 от 22.12.2011 год. по в.гр.дело № 728/2011 год. на Врачанския окръжен съд по жалба вх.№ 727 от 30.01.2012 год. на Р. Н. Ц. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/