О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр.София, 02.04.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1485 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.07.2011г. по гр.д.№ 355/2011г, с което ОС Ловеч е отхвърлил предявените от А. Д. Р. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – А. Д. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Ответникът [фирма] в писмено становище, чрез представителя си поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от А. Д. Р. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че А. Д. Р. е постъпил на работа при ответника [фирма] на 05.07.1991 г. първоначално като „бункерист” за определено работно време до 08.08.1991г., което се установява от трудов договор №53/05.07.1991г. /. Установено е, че на 09.08.1991 г. той е подал молба за преназначаване на длъжността ”кранист”, като с допълнително споразумение №179 от 13.08.1991 г. молбата е уважена, назначен е като „машинист на кран” и е променен трудовия договор от срочен на безсрочен, считано от 08.08.1991г. Последвало е сключване на многобройни допълнителни споразумения, като последното е №76/03.05.2010 г. и в него е посочено, че се променя трудовото възнаграждение, а останалите елементи на трудовото правоотношение се запазват. Прието е по делото, че на 30.11.2010 г. и на 01.12.2010 г. са съставени констативни протоколи от служители на АС ”Парадокс”- София, в присъствието на поемни лица, че в шкафа, ползван само от А. О. и А. Р., заключени с катинар са открити кабели и инструменти. Съдът е приел, че работодателят е бил уведомен /видно от седмичен доклад на А. за сигурност [фирма]-София №1921з/08.12.2010 г./, че съществуват данни уличаващи кранистите А. О. и А. Р. в кражба на кабели на 28.04.2010 и 14.06.2010 г. Съдът е счел за установено, че на А. Р. е бил уведомен, че може да не бъдат дисциплинарно уволнени, ако иска това да стане по взаимно съгласие.
Прието за установено от гласните доказателства е, че работникът е бил уведомен, че при прекратяване по взаимно съгласие ще му бъдат изплатени добавките в пълен размер, които се дават в края на годината и същите са били платени, което изключва опровергава твърдението за натиск. Съдът е приел, че от писмените и гласни доказателства се доказва, че жалбоподателя на 15.12.2010 г. е подал молба за прекратяване на трудовия договор, собственоръчно е попълнил ръкописния текст с имената си, длъжност, цех и датата, считано от която да бъде прекратено правоотношението и подписал. При подаване на молбата е бил уведомен от директор “Човешки ресурси” В.К., че молбата му се приема, тъй като тя е упълномощена да заяви волята на работодателя. Установено е, че на 20.12.2010г. генералния директор на [фирма] Ал.Ч. е поставил резолюция „Да” и подписал същата. При тези данни съдът е приел, че правоотношение между страните е прекратено по силата на заповед №439/21.12.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ, подписана от генералния директор А. Ч. и от Директора на завода – Joannis Anagnostou.
Съдът е приел, че главния конститутивен иск за отмяна на незаконното уволнение по заповед №439/21.12.2010 г. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като писменото предложение от работника е направено с писмена молба от 15.12.2010 г., като работодателя писмено е приел предложението на 20.12.2010г. с поставянето на резолюция „Да” и подписа на генералния директор на дружеството върху нея.
Предвид отхвърляне на главния иск за отмяна на уволнението съдът е счел за неоснователни и недоказани и акцесорните искове за възстановяване на работа по чл. 344,ал.1 от. 2 от КТ и заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа-6 месеца в размер на сумата 7000 лева по чл. 344,ал.1,т.3 от КТ, във връзка с чл. 225,ал.1 от КТ.
По делото е изложено и особеното мнение на младши съдия В.Ц., която посочва, че на 31.12.2010г. трудовото правоотношение било прекратено против волята на работника на посочено правно основание чл.325, т.1 КТ. Изложила е съображения за това, че взаимно съгласие означава да има съвпадение на насрещните волеизявление на работника и работодателя, като в закона е предвидена и форма за действителност на волеизявленията – писмена. Съдията приема, че в настоящия случай съгласие между А. Р. и [фирма] е постигнато на 20.12.2010г. с поставяне на резолюция „Да” и подписа на изпълнителния директор на дружеството, но в чл.325, т.1 КТ е въведено едно допълнително условие за валидност на постигнатото съгласие – 7-дневен срок от получаване но предложението, в който неговия адресат – работодателят [фирма] трябва да вземе писмено отношение по него и след това да уведоми предложителя А. Р.. В случай, че такова изрично произнасяне и уведомяване липсва, второто изречение на чл.325, т.1 КТ въвежда необоримата законова презумпция, че предложението не е прието. В особеното мнение се приема, че предложението е направено от работника на 15.12.2010г., а на 28.12.2010г. А. Р. е уведомен, че трудовия му договор с ответника е прекратен. Уведомяването е чрез писмо от [фирма], изпратено по пощата на 27.12.2010г. Срокът от 7дни, въведен от закона, изтича на 22.12.2010г. След като в този срок предложителят не е уведомен за писменото приемане, то необоримата презумпция, че предложението не е прието вече е произвела действие. Именно въвеждането на тази презумпция, която придава на мълчанието на работодателя значението на отказ, дава основание да се приеме, че характерът на 7-дневния срок е императивен, а не инструктивен. Съдията приема, че при това положение трудовото правоотношение е прекратено без основание, поради което и обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде уважен иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, като бъдат уважени и исковете по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят – работник, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на материалноправни въприси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК без да излага сериозни аргументи в подкрепа на твърдениата си, като по същество прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение. Посочва, че в мотивите на решението съдът е разрешил правни въпроси в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, без да посочва конкретно кои са тези важни за изхода на спора въпроси.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, е неоснователно. Жалбоподателят не посочва кои са правните въпроси от значение за спора, които да са обусловили решаващите изводи на съда и които биха съставлявали основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства Материалноправният въпрос от значение за спора трябва да се посочи от жалбоподателя като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 25.07.2011г. по гр.д.№ 355/2011г. на ОС Ловеч, по жалба на А. Д. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: