О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 03.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 2806 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от собствениците в етажна собственост на сграда с указан административен адрес в [населено място], представлявана от председателя Ц. И. и пълномощник адв.Г. Б. срещу определение № 4890/04.03.2015 г. по ч.гр.д.№18 651/2014 г. на Софийски градски съд, ТО,6-6 състав.
В жалбата се поддържа становище, че е налице правен интерес от предявяване на иска,с който се претендират строителните книжа и техническия паспорт на сградата, които трябва да се съхраняват от домоуправителя съгласно чл.10 ал.2 от Наредба №5 на МРРБ, а изпълнителят на строежа не е изпълнил законовото си задължение да ги предаде и след изрична покана. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .Поставя се следния правен въпрос:
-когато длъжникът не е изпълнил свое задължение за предаване на определени вещи, в случая строителни книжа, длъжникът има ли правен интерес от иск за facere срещу длъжника или следва да се снабди сам за собствена сметка с тези книжа от държавни и общински служби,където ги има и доколкото са окомплектовани.
Състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и е насочена срещу преграждащо хода на делото определение.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 09.10.2014 г. по гр.д.№ 53 864/2014 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 85 състав, с което е върната искова молба вх.№15 548/06.10.2014 г. и е прекратено производството по делото.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че не е налице правен интерес от предявяване на иска, който е задължително да бъде идентифициран . Намерил е, че такъв интерес не може да бъде изведен от исковата молба,че ищецът не е посочил на какво основание иска предаването на документи, дали като собственик, дали на друго основание или иска обезпечение на доказателства.Счел е,че не може да се направи извод за кое свое право ищецът трябва да получи съдебна защита и че право на иск не съществува.Споделил е мотивите на първостепенния съд и е препратил към тях.В определението на първоинстанционния съд са изложени съображенията,че съгласно чл.5 ал.5 ЗУТ кметът на общината организира поддържането на архив за одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа,регистър на всички решения за изработване на подробни устройствени планове и измененията им, регистър на издадените строителни разрешения за строеж и регистър на въведените в експлоатация строежи.Съгласно чл.155 ЗУТ оригиналът на разрешенията за строеж с приложено заверено копие от одобрения инвестиционен /екзекутивен/ проект се съхранява безсрочно в архива на общинската администрация, а чл.176 ал.5 ЗУТ предвижда поддържане на архив и за издадените технически паспорти и регистър за тях. Прието е, че ищецът може да се снабди с исканите документи и книжа от общинската администрация за което е съществува специален ред и че липсва правен интерес от провеждане на исково производство за защита на правата му.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. счита,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд.Касационното производство е уредено не като задължително, а като селективно. За да бъде селектирана частната касационна жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, а допълнително-развитието му в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.Н. и на двете основания ,както е в случая,има за последица недопускането на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на делото във връзка с изложените от въззивния съд мотиви за недопустимост на предявения иск, но не е обосновано твърдяното допълнително основание.Това не може да стане само с цитиране на законовия текст по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.К. е длъжен да обоснове наличието на неправилна или несъобразена със законодателни промени съдебна практика, или в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретни норми,чието тълкуване иска.Това не е сторено и ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 4890/ 04.03.2015 г. по ч.гр.д.№18 651/2014 г. на Софийски градски съд, ТО,6-6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: