Определение №420 от 41402 по търг. дело №775/775 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

Определение по т. д. № 775/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №775/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№420

София, 08.05.2013 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 775 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 230/21.06.2012 г. по в. гр. д. № 427 /2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40/20.02.2012 г. по гр. д. № 721/2011 г. на Районен съд Павликени. С последното е уважен предявеният от [фирма] срещу жалбоподателя и Б. Б. и Л. Б. иск с правно основание чл. 422 ГПК и е признато за установено съществуване на вземане в размер на 17 000 лв., част от общо дължима сума от 50 000 лв. по запис на заповед от 25.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2011 г. до окончателното изплащане

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, приложното поле на касационно обжалване е обосновано с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбоподателят, макар и неточно е посочил, че според него въпросът, по който следва да бъде допуснато касационно обжалване е свързан с изследване на каузалното правоотношение, което се явявало главно, вместо преценка на абстрактната сделка.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускането и по основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск, съставът на Великотърновски окръжен съд е приел, че записът на заповед е редовен с оглед изискванията на чл. 535 ТЗ, предвид обстоятелството, че ответникът по иска не е оспорвал валидността му, а е сочил, че същият не поражда действие, тъй като е бил издаден като обезпечение по други правоотношения. Съдът е счел, че след като предмет на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК е съществуването на изпълняемото право, т. е. на самото вземане на кредитора, то последният следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Не се е спорило, че ищецът /кредитор/ е посочил, че менителничният ефект обезпечава правоотношения по договор за франчайз, нито това твърдение за съществуване на каузална връзка е било оспорено от ответника в писменото му възражение. Единствените възражения на ответника са били за недължимост на сумите по договора за франчайз, предвид неизпълнение на задължения по този договор и от страна на ищеца, като в тази връзка въз основа на писмените доказателства съдилищата са обсъждали експертното заключение, което е посочило осчетоводяване на сумите по главницата и неустойката по договора, както при ищеца, така и при ответника.
В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че ответникът не е доказал възражението си, свързано с неизпълнение по каузалното правоотношение, нито е представил доказателства за твърдяно усвояване на банкова гаранция.
Касационно обжалване не следва да бъде допускано по следните съображения:
Поставеният правен въпрос, свързан с доказване съществуване на каузална сделка, на изпълнение на задължения от страните по нея при предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане по запис на заповед е бил обсъждан от решаващите спора съдилища. Както първоинстанционният съд, така и въззивният, са преценявали съществуването на каузално правоотношение, обсъждали са доказателствата и доводите на страните и въз основа на тях са приели, че ответникът не е доказал своите твърдения, свързани не със самото съществуване на подобно правоотношение, а с неизпълнение на задължения от страната на ищеца.
Но дори и да се приеме, че въпросът би бил относим и значим за конкретното дело, то касаторът не е доказал основанието т. 2 – съществуването на противоречива съдебна практика от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В приложената практика на ВКС, постановена по отменения ГПК, се съдържат мотиви за това, че дори и в записа на заповед да отсъства реквизит, който да отнема менителничния му характер, то при иска по чл. 254 ГПК /отм./ не отпада задължението на съда да изследва дали вземането по каузалната сделка съществува или не съществува, което е било сторено от съдилищата /представени от касатора: решение № 1414/2003 г. по гр. д. № 2264/2002 г., ВКС, ТК, 2 отделение; решение № 1270/20.10.1999 г. по гр. д. № 564/1999 г. ВКС, ТК; решение № 1088/07.07.2003 г. по гр. д. № 132/2003 г./. Останалите съдебни актове на окръжни и апелативни съдилища, съдържат означения, че подлежат на обжалване и след като не са представени доказателства за влизането им в сила, не би могло да се преценяват като формиращи на този етап съдебна практика по определени въпроси.
В производството по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, съгласно трайно установената съдебна практика, въпросът за необходимостта от изследване на правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаването изпълнението на което е издаден менителничният ефект, е включен в предмета на спора, но само, ако подобно възражение е било въведено в съдебното производство. След като ищецът е въвел наличие на каузална връзка, при съобразяване, че по отношение на тази едностранна търговска сделка /запис на заповед/ основанието не е елемент от фактическия състав, мотивите на въззивната инстанция съдържат преценка на въведените от страните факти и възражения, и правни изводи за основателност или неоснователност на предявения установителен иск, и тази преценка не се отклонява от визираната съдебна практика.
Поставеният в изложението въпрос, свързан и с разпределението на доказателствената тежест е свързан с пределите на доказване при разглеждане на иск, предявен по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК /в случая запис на заповед/. Посоченият въпрос има принципно значение за производството по чл. 422 ГПК, но произнасянето по същия няма обуславящо значение за изхода на конкретното дело.
За пълнота и прецизност в тази насока е налице и практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, І отделение, според която в производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, кредиторът трябва да установи съществуването на вземането – пораждане на задължение и неговия размер, а длъжникът да изчерпи и докаже своите лични възражения. Прието е, че при възникнал спор между страните, всяка от тях следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си последици. Предметът на доказване по установителния иск по чл. 422 ГПК, във връзка със задължение по записа на заповед, следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. В този смисъл, освен посоченото по-горе решение на настоящия състав е служебно известно и Решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. ВКС. Отделно от това, с Решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е отговорено и на въпроса за това, може ли и в кои случаи, да бъде уважен предявеният от ремитента установителен иск без да има породено каузално правоотношение между страните по ефекта, за предмета и обсега на доказване по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането /Решение № 149/25.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение по реда на чл. 290 ГПК и Решение № 103/24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. ВКС, ТК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 230/21.06.2012 г. по в. гр. д. № 427 /2012 г. на Великотърновски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top