О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 30.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 157/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л” Е. , гр. С. срещу решение № 24 от 24.09.2008 г. по гр. д. № 125/2008 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд фирмено отделение, 8 състав решение от 04.09.2007 г. по ф. д. № 150/2006 г., с което е уважен предявеният от Л. Т. П. от гр. С. иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в „Л” Е. , гр. С., проведено на 06.02.2006 г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Без да излага конкретни оплаквания за неправилността на въззивния акт, касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с твърдението, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за приложимостта на чл. 488 ГПК /отм./ във връзка с връчване на поканата за провеждане на Общо събрание на съдружниците е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид неяснотата на посочената норма. Освен това, поддържа и основанията за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като в подкрепа на становището си за противоречие в съдебната практика и противоречие с практиката на ВКС представя съответно – решение от 16.05.2002 г. по гр. д. № 619/2002 г. на Софийски апелативен съд и решение № 510 от 14.07.2008 г. по т. д. № 162/2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Ответникът по касация – Л. Т. П. от гр. С. не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло изводите на Софийски градски съд за незаконосъобразност на взетите от Общото събрание на съдружниците в „Л” ООД решения, в т. ч. и за изключване на съдружника Л. Т. П.. Незаконосъобразността е аргументирана с допуснатото нарушение на императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ, възпроизведена буквално и в чл. 22 от дружествения договор, изразяващо се в нередовно уведомяване на съдружника за свиканото Общо събрание чрез лично връчване на писмена покана, съдържаща дата, място и дневен ред на събранието. Решаващият състав е преценил, че отправената до ищеца нотариална покана от 19.01.2006 г. не отговаря на императивното изискване на закона, тъй като с нея всъщност съдружникът Л. Т. П. не е поканен за събранието, а е поканен да се яви в офиса на нотариус А. Ч. , за да получи нотариална покана, без да е ясно какво е съдържанието й.
Като самостоятелно основание за нередовността на процесното Общо събрание въззивният съд е счел и липсата на предпоставките по чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ, т. е. за свикването му от съдружник с дялове над 1/10 от капитала. В тази връзка е прието, че ищецът Л не е получил отправеното му от съдружника Е. И. искане по чл. 138, ал. 1 ТЗ да свика Общо събрание в качеството си на управител на дружеството. Нередовността на връчването на това искане е мотивирана с факта, че нотариалната покана от 07.12.2005 г., с която е отправено искането, е получена не лично от управителя, а от негова съседка, без да има данни същата да му е предала поканата, с което е нарушена разпоредбата на чл. 488 ГПК /отм./.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 488 ГПК /отм./ не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос действително е налице произнасяне на въззивния съд, като решаването му е обусловило извод за нередовно връчване на искането до ищеца по реда на чл. 138, ал. 1 ТЗ за свикване на Общо събрание на съдружниците. Същевременно, обаче, съдът е приел, че процесното Общо събрание е нередовно и на друго самостоятелно основание – поради допуснато нарушение на императивното изискване на чл. 139, ал. 1 ТЗ за изпращане на писмена покана до ищеца Л. Т. П., в качеството му на съдружник, която да има посочените от закона задължителни реквизити. Следователно, предявеният иск по чл. 74 ТЗ би бил уважен и само на това основание, дори и да бе прието, че е спазена процедурата по чл. 138, ал. 1 ТЗ. Оттук и изводът, че поставеният от касатора въпрос не е единственият, обусловил крайния правен извод на въззивния съд за незаконосъобразност на решенията на атакуваното Общо събрание.
Поради липсата на условието по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде обсъждано наличието на конкретните основания за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 24 от 24.09.2008 г. по гр. д. № 125/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: