О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 15.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1991 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Б. Д. против определение № 2* от 7.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 7* от 17.05.2008 г. по гр.д. № 379/2008 г. на Варненския районен съд, ІХ състав за прекратяване производството по делото в частта по иска на М. Б. Д. против С. с нестопанска цел „С” за признаване за установено, че не е налице прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Ответникът по частната касационна жалба С. с нестопанска цел „С”, гр. В. оспорва същата.
Решаващите мотиви на въззивния съд, за да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, са че се касае до установителен иск за факт, предявяването на който е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи.
Жалбоподателката счита, че въззивното определение противоречи на посочените от нея актове на ВС и ВКС.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите изводи на съда за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на фактите по различните дела. В случая в определение № 67 от 19.01.2004 г. по ч.гр.д. № 767/2003 г. на ВКС, ТК е разгледан въпрос за допустимост на иск за установяване на факт по чл.50, ал.2 във връзка с чл.9 от ЗТМПО /отм./, чието предявяване е изрично регламентирано, а разрешението в решение № 1* от 8.04.1960 г. по гр.д. № 798/1960 г. на І г.о. на ВС касае недопустимост на самостоятелно предявяване на иск за установяване истиността или неистиността на съкращение на щата, тъй като този спор може да бъде разрешен само в производство по оспорване заповедта за уволнение. Посочените съдебни актове не разглеждат релевантния в настоящия процесуален спор въпрос за допустимостта на съединяване на искане за установяване със сила на пресъдено нещо на определен преюдициален за предявения иск факт, а следователно липсва твърдяната противоречива съдебна практика.
Жалбоподателката се позовава и на противоречие с разрешението в определение № 3648/5.06.2006 г., но копие от същото не е приложено към жалбата, нито е посочен номер на дело или отделение на ВКС, постановило акта, които да позволят служебна констатация за съдържанието на акта, поради което, поради което съдът не обсъжда това твърдение.
В обобщение следва, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 7.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: