О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 15.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №7376/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С. срещу решение №7556 от 12.11.2013 по гр.дело № 11190/2013г. на Софийски градски съд , с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 КТ е потвърдено решение от 14.06.2013г по гр.д №23060/2008г на Софийски районен съд , с което е отхвърлен иска на настоящия касатор за признаване за незаконно и отмяна уволнението му от длъжността „научен сътрудник ІІ степен” по заповед №23/15.07.2008г на Директора на ИЕЕС-Б. и претендирано възстановяване на длъжността .
В основно и допълнително изложение, приподписано от назначения по реда на Закона за правната помощ процесуален представител на касатора , са поставени множество въпроси : може ли едно нищожно решение за отнемане на несъществуващо тогава (на 27.05.2008г) научно звание на касатора , извършено от нелегитимен научен съвет при ИЕСС, чрез употреба на атестационна комисия ,в пълна неотносимост и несъответствие с действащия тогава ЗНСНЗвания , да бъде валидирано от съставите на първоинстанционния и въззивния съд , които потвърждават законосъобразността на уволнението , извършено със заповед№23/15.07.2008г „поради липса на квалификация” .Въпросът се свързва с основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като касаторът е уволнен на основание акт за „отнемане” на научно звание, който е нищожен поради обстоятелствата ,посочени във въпроса и касационната жалба . Изтъква се ,че в действащия тогава ЗНСНЗвания има законова празнина относно обжалването на отнемане на научно звание по съдебен път , както и че липсва аналогичен фактически състав в съдебната практика .
Следващият въпрос е : може ли в едно и също решение въззивният съд да отказва да извърши инцидентен контрол по чл. 17 ал.2 , изр. първо от ГПК на решението на атестационната комисия към ИЕЕС , като предложение към научния съвет , а да се произнесе по валидността на решението за отнемане на научно звание ,както от обяви за законосъобразно и правилно , въпреки че са представени доказателства от ищеца за нелегитимността на този научен съвет(тъй като званието е било „научен сътрудник” ,придобито в друг институт , с друг научен съвет ) и липсата на право основание за отнемане на научно звание по чл. 30 от ЗНСНЗвания .И в двата случая става въпрос за административни актове , но въззивният съд прилага различно закона .
Като процесуалноправен въпрос се формулира питане , не води ли произнасянето на първоинстанционния съд след едномесечния срок , указан в чл.235 ал.5 ГПК , до нищожност на съдебното решение. Нормата е императивна ,решението е в противоречие с нея и поради това , а и съгласно чл.132 ал.3 ЗСВ е нищожно , но въззивният съд го приема за валидно. По същия въпрос се сочи и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/09.12.2013г по т.д №1/2013 ОСГТК . Сочи се противоречие с т.1 от същото тълкувателно решение по въпрос за неприлагането от въззивния съд на чл. 15 ЗНА ,във връзка с чл. 30 от от ЗНСНЗвания. Актът , с който е бил направен опит да се отнеме научно звание , се е основавал на текст на подзаконовия ППЗНСНЗвания , която норма е в противоречие с чл. 12 ЗНА . Следващият въпрос е дали решението на въззивния съд, постановено на 12.11.2013г е нищожно , или неправилно , след като е постановено преди изслушване на звукозаписа и поправка на протокола от ОСЗ , извършено на 24.02.2014г ,с което протокола е дописан с изявления на касатора , от значение по същество на спора.
В отговор ответникът по жалбата ИЕЕС при Б. изтъква, че по въпросите не се установява приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, а и в практиката на ВКС е даден отговор на тях . Формулирани са въпроси , които налагат преценка по съществото на спора , във връзка с правилността на решението или такива , които не кореспондират с мотивите на въззивния съд. Срокът по чл. чл.235 ал.5 ГПК е инструктивен , а не преклузивен и в този смисъл е установената практика. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по въпроса дали е допустимо решението, ако поправката на протокола е извършена след постановяването му ,предвид реш. №346 от 2011 на ВКС . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На първо място , като процесуалноправен въпрос се формулира довод за нищожност на първоинстанционното съдебно решение , тъй като е било произнесено от първостепенния съд след едномесечния срок, указан в чл.235 ал.5 ГПК. Не са налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по този въпрос. . Като е приел решението за валидно при въззивната проверка ,Софийски градски съд се е съобразил с установената практика по тълкуването и прилагането на закона . Процесуалните и устройствени норми , от които се извеждат условията за валидност, са тези императивни норми , които уреждат правораздавателната власт на съда и нейните предели , конституирането и функционирането на надлежен орган в надлежен състав , който да постанови решението , вземането на решение от съдебния състав чрез мотивирано волеизявление с разбираемо съдържание , както и тези относно формата за постановяване на решението, като акт . Срокът по чл.235 ал.5 ГПК няма отношение към този регламент ,това следва и от уредбата по гл.ІХХ ГПК за определяне срок при бавност. Нищожността като порок , засягащ съдебно решение , е изяснена в ТР №1/2012г по т.д.№1/2012г ОСГТК, където се посочи ,че нищожно е това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав , извън правораздавателната власт на съда , не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение . Като е проверил обжалваното съдебно решение по тези критерии , въззивният съд е съобразил с установената задължителна за него практика, включително с указанията по ТР №1 от 09.12.2013г на ОСГТК .
Цитираната вече практика на ВКС дава отрицателен отговор и на въпроса дали е нищожно решението на въззивния съд, като постановено на обявената в съдебно заседание дата 12.11.2013г., при положение че е била постъпила молба от жалбоподателя за поправка на протокола от последното съдебно заседание в частта по отразяване на неговата пледоария , налагаща производство по чл. 151 ГПК с призоваване на страните. Същото е проведено на 24.02.2014г, като с определение съдът е допуснал поправка , в частта на защитната реч на въззивника . Във втората му част , по отношение на питането дали ако е валидно, решението не е неправилно, не се формулира правен въпрос съгласно общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК, нито има обосновка на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл.
Позоваването на чл. 280 ал.1т.1 ГПК по въпрос за не прилагане от въззивния съд на чл. 15 ЗНА, във връзка с чл. 30 от ЗНСНЗвания – за да бъде обсъден и възприет довода на касатора ,че при отнемане на научното му звание са били приложени подзаконови норми , които противоречат на закон , няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд , в решаваща за изхода на спора насока. Софийски градски съд на свой ред се е позовал и е приложил правилото на чл.17 ал.2 изр. второ ГПК , което не допуска общ съд да се произнася инцидентно по законосъобразността на административни актове по искане на страна , участвала в административното производство по издаването и обжалването му . При изтъкване нормата на 30 от ЗНСНЗвания , приложното поле на колизионното правило в чл. 15 ал.3 ЗНА би могло да се разглежда единствено в материалноправен аспект , ако засяга матерално-правното основание , т.е законосъобразността на акта по преюдициалното правоотношение с ищеца, която законосъобразност в настоящия трудов спор съдът не е имал компетентност да изследва и преценява. Съдът по трудовия спор няма как да приложи правилото на чл.15 ал.3 ЗНА поради противоречие между подзаконова норма , която изключва съдебно- административен контрол (чл. 65.2 ППЗНСНЗ,по отношение на акта на органа по чл. 31 ал.2 б”б” от Устава на Б. ) , с Конституцията или закон ,тъй като не е компетентен да осъществява пряк , а само косвен съдебен контрол по отношение на индивидуалните административни актове при ограничени предпоставки , длъжен е да зачита тези актове , ако са влезли в сила. Съобразените от съда по делото правораздавателни правомощия изключват поставения въпрос от приложното поле на касационното обжалване при конкретното решение , поради неговата неотносимост. Доколкото въпросът е формулиран дали неприлагането от въззивния съд на чл.15 от ЗНА във връзка с чл. 30 ЗНСНЗвания , по отношение на първоинстанционното решение , не представлява съгласно т.1 ТР №1 от 09.12.2013г по т.д.№1/2013 ОСГТК противоречие с практиката на ВКС,същият е лишен от изискуемото за едно изложение ясно съдържание . Необходимо е касаторът да даде обосновка на поддържаното от него противоречие (чл. 280 ал.1 т.1 ГПК) по решаващо произнесен от съда правен въпрос ,обуславящ за изхода на делото , а не да отправя въпрос по реда на чл. 280 ал.1 ГПК за наличието му ,за да отговори Върховен касационен съд с решение по чл. 290 ГПК дали то е налице .
Връзка с решаващите съображения на съда липсва и при въпрос, може ли в едно и също решение въззивният съд да отказва да извърши инцидентен контрол по чл. 17 ал.2 , изр. първо от ГПК на решението на атестационната комисия към ИЕЕС, като предложение към научния съвет , а да се произнесе по валидността на решението за отнемане на научно звание , както го обяви за законосъобразно и правилно .Нормата на чл.17 ал.2 ГПК регламентира правомощията на общия съд във връзка с индивидуалните административни актове . След като въззивният съд е приел ,че протоколът за атестация представлява етап от административната процедура, сам по себе си не поражда права и задължения и не представлява индивидуален административен акт ,а такъв представлява последвалото решение на научния съвет за отнемане на научно звание , това са решаващите съображения на съда да се произнесе по валидността само на оспорваното решение за отнемане на научно звание. Съдът не е обявявал за законосъобразен и правилен този акт ,на което твърдение се услови въпроса , а е съобразил задължението да зачете неговите последици, включително за трудовото правоотношение на ищеца с ответния ИЕСС–Б. при установеното фактическо основание за уволнението,без да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт , поради забраната в чл. 17 ал.2 ГПК. При това положение, нормата на чл. 17 ал.2 ГПК е приложена от съдилищата съответно на точния й смисъл ,в съответствие с практиката на ВКС .По реда на косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на административните актове , когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор. (реш.№964/2009 по гр.д 3306/2008 ІІІ г.о ).По материалната законосъобразност на акта съдът може да се произнесе инцидентно ,само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (реш.№88 от 2012г по гр.д №1131/2011 ІІ г.о ). В този смисъл е и ТР № 6/2005г. ОСГК на ВКС. Без значение за правилото на чл. 17 ал.2 ГПК е дали при съответното административно производство бил допустим , или изключен административно- съдебен контрол , по реда на АПК.
Формулираният на първо място въпрос, може ли едно нищожно решение за отнемане на несъществуващо тогава научно звание на касатора , извършено от нелегитимен научен съвет при ИЕСС –Б., чрез употреба на атестационна комисия , в пълна неотносимост и несъответствие с действащия тогава ЗНСНЗвания, да бъде валидирано от съставите на първоинстанционния и въззивния съд , които потвърждават законосъобразността на уволнението, извършено със заповед№23/15.07.2008г. „поради липса на квалификация”, също няма ясно правно съдържание по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Изразена е единствено собствената оценка и квалификация на страната за обстоятелствата , на които е било основано , съответно преценено от съда съгласно чл. 17 ал.2 ГПК като недопустимо едно преюдициално оспорване. Игнорира се разликата между основанията за нищожност и основанията за отмяна поради материална незаконосъобразност на административните актове ,засягащи права на оспорващата страна .Доводите на касатора,които също се основат на разбирането ,че актът за отнемане на научното му звание е индивидуален административен , изразяват чрез въпрос неаргументирано отъждествяване на явления ,различни по своите признаци , съответно правни последици .
Ответната страна има право на разноски ,установени по делото в размер на 150 лева , съгласно приложения към отговора списък.Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №7556 от 12.11.2013 по гр.дело № 11190/2013г. на Софийски градски съд
Осъжда Р. Г. С. да заплати на ИЕЕС-Б. 150 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .