О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 16.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 4648/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от СОУ „Х. С.“,
чрез процесуален представител адв.Д. Д. , срещу решение № 91/12.07.2016 г. по гр.д.№ 95 /2016 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 23/13.04.2016 г. по гр.д.№17/2016 г. на Районен съд-Ардино.С него са уважени предявените от ищцата С. Ю. К. искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № 100/21.12.2015 г. на основание чл. 328 ал.1 т.2 и т.3 КТ,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност помощник директор и е уважен иска по чл.225 ал.2 КТ,като й е присъдено обезщетение в размер на сумата 287 лв.,ведно със законната лихва от 15.02.2016 г. до окончателното плащане за периода 22.01.2016 г.-31.03.2016 г., в който е била на по-ниско платена работа, като искът до пълния размер и за целия претендиран период като недоказан е отхвърлен. Присъдени са разноски.Решението в частта, с която осъдителният иск е отхвърлен е влязло в сила.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон ,процесуалните правила и необоснованост. Поддържа се, че изводът на въззивния съд за основателност на предявените от ищцата искове не е съобразен с доказателствата по делото и със закона. Твърди се ,че заповедта за уволнение не е издадена в нарушение на чл.333 ал.4 КТ, тъй като не е била налице възможност ищцата да постъпи в друга синдикална организация,вече членувайки в синдикат. Освен това тя е била поканена да декларира попада ли под действието на законова закрила, но тя не е уведомила работодателя.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на исковете.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 се поддържат всички допълнителни основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставят се въпросите:
-ползва ли се с предварителна закрила по чл.333 ал.4 КТ работник или служител, който след изрично отправено писмено искане от работодателя за даване на сведения за наличието на предпоставки за тази закрила не съобщи за тях;
-когато от работника или служителя писмено е поискано сведение дали по отношение на него е налице закрила по чл.333 КТ и той не даде такива сведения дори и при връчване на заповедта за уволнение, а същевременно работодателят е поискал и получил разрешение от синдикалната организация, в която членува, има ли работодателят задължение изобщо да иска такова съгласие или да извършва служебно проверка дали той не членува и в друга синдикална организация и да иска и от нея съгласие за уволнение, бидейки добросъвестен по смисъла на чл.8 ал.1 КТ;
-когато работникът или служителят членува в няколко синдикални организации, следва ли работодателят да вземе съгласие от всяка от тях или е достатъчно да получи съгласие само от една от тях;
-налице ли е злоупотреба с право и нарушаване разпоредбата на чл.8 ал.1 КТ когато работникът през време на болничния си отпуск, без да прекрати членството си в синдикална организация, започне да членува в друга и въпреки изричното искане на сведения за това не съобщи на работодателя преди и по време на връчване на заповедта за уволнение.
Счита,че обжалваното решение е постановено в противоречие с приетото в решения по гр.д.№233/2009 г. и по гр.д.№4497/2013 г. ІV г.о. на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК и по гр.д.№952/2002 г., ІІІ г.о.на ВКС. Намира за неправилно виждането,че с приемането си в друга синдикална организация ищцата автоматично е загубила членството си в предходната. В тази насока цитира решение по гр.д.№3138/2002, ІІІ г.о.Ако се приеме,че издирената съдебна практика и задължителна съдебна практика не е относима, поддържа алтернативно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Счита,че поведението на ищцата,която по време на отпуск по болест се е прехвърлила в друга синдикална организация, е недобросъвестно.
Ответницата по касационната жалба С. Ю. К. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.М. К. , я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорните въпроси по делото са били дали ищцата се е ползвала със закрила по чл. 333 ал.4 КТ и на коя синдикална организация е била член.Намерил е, че трудовото правоотношение на ищцата-ответник по касационната жалба в настоящото производство, е било прекратено според отразеното в заповедта: „поради намаляване обема на работа /намаляване броя на учениците/ се налага съкращаване на щата помощник -директор“.От приложените щатни разписания е приел за установено ,че щатът за педагогически персонал е намален от 18 на 17 бройки и е бил премахнат щатът за помощник-директор.Направил е извод, че е било отправено искане до нея за предоставяне на информация дали страда от заболяване по чл.1 ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. и дали се ползва с предварителна закрила по чл.333 КТ, но не е било установено получаването му, тъй като е представено само копие от известие за доставка на писмо, но не и за съдържанието му. Ищцата платила членския си внос в Синдиката на българските учители /С./ до 30.09.2015 г., не е постъпвала молба за прекратяване на членството й. В чл.9 т.4 от Устава е предвидено,че членството се прекратява с писмена молба, при неплащане на членския внос за три последователни месеца и по решение на организацията.Било поискано съгласие от този синдикат за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, поради съкращаването на щата и такова е било дадено. В Протокол № 4/16.10.2015 г. на Синдикално дружество при Независимия учителски синдикат / СД при НУС/е посочено,че на тази дата тя е била приета за негов член. Представено е и удостоверение от 09.02.2016 г.,според което от ръководството на НУС не е искано съгласие за съкращаването й. С чл.9 от К. /26.06.2014 г. за системата на народната просвета е предвидено прекратяване на трудови правоотношения по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 КТ с работници и служители,членове на синдикатите,страна по договора, да се извършва след предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното звено. Въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд и е препратил към тях. Посочил е,че двете основания на които е прекратен трудовия договор на ищцата са съчетаеми. Направил е извод, че уволнението й е незаконно поради неспазената предварителна закрила по чл. 333 ал.4 КТ. Към момента на уволнението тя е била член на СД при НУС ,но не е поискано предварително съгласие от тази синдикална организация. Посочил е, че работодателят не може да възразява къде да членува служителят.Съгласно чл.4 ал.1 КТ работниците и служителите имат право свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.Ищцата е била член на синдикална организация , от която не е дадено съгласие за прекратяване на трудовия й договор поради съкращаване на щата.Нормите предвиждащи закрила при уволнение са императивни, а неспазването им има за последица признаване уволнението за незаконно само на това основание.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. То е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание. Общо основание е правен въпрос, който е конкретен, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Изведените от касатора правни въпроси не са релевантни.Те не са относими към направените от въззивния съд фактически изводи,че ищцата е била член на синдикална организация, от която не е взето предварително становище за уволнението й и че не е доказано да са й поискани сведения за наличието на предварителна закрила. Въпросът поставен от касатора всъщност е един, повече или по-малко разширен, и е обусловен от становището за неправилност на изводите на въззивния съд, че ищцата се е ползвала от такава; от позицията му за недобросъвестност на ищцата, която според него не е предоставила исканите й сведения и е предприела промяна в синдикалното си членство. Въпросът трябва да е в корелация с изводите на съда, а не да се отнася до проблеми, които страната счита за важни, но по които няма формирани мотиви от въззивния съд.Настоящата инстанция не може да ги формулира въз основа на направените оплаквания, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Освен това оплакванията за нарушения по чл. 281 т.3 ГПК не могат да се обсъждат в селективното производство.
При липса на обуславящ правен въпрос не може да бъде изпълнено и задължението за доказване на допълнително основание. Следва да се посочи, че представената съдебна практика е неотносима, което и касаторът е посочил в изложението си, а допълнително основание по чл.280 ал1. т.3 ГПК не е аргументирано.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба би следвало да бъдат присъдени разноски за това производство, но липсват доказателства такива да са сторени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91/12.07.2016 г. по гр.д.№ 95 /2016 г. на Окръжен съд-Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: