О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 02.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4124/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. против разпореждане № 15 825 от 18.04.2013 год. по в.ч.гр.д.№ 15738/2012 г. на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл.286 ,ал.1,т.3 във вр.чл.274, ал.4 ГПК частната й жалба против определение от 05.12.2012 год.по същото дело.Излага доводи за недопустимост,неправилност и незаконосоъобразност на обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,след като обсъди данните по делото намира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по частна жалба на С. Г. С. против определение на Софийски районен съд от 29.05.2012 год.,постановено по гр.д.№ 24189/2012 год.,с което е прекратено производството като недопустимо,поради наличие на специален ред за обжалване на дисциплинарните наказания,наложени на ищцата- жалбоподател, в качеството й на адвокат.С определение въззивният Софийски градски съд е потвърдил определението,като в него е указано,че то не подлежи на обжалване,тъй като цената на отрицателния установителен иск за недължимост на сума,равняваща се на шест минимални заплати – наложено дисциплинарно наказание с нищожни решения на дисциплинарните съдилища е под 5 000 лв.
С атакуваното разпореждане въззивният съд в рамките на правомощията си да следи служебно за допустимостта на процеса и прилагайки правилно разпоредбата на чл. 286 ,ал.1,т.3 във вр.чл.274, ал.4 ГПК е приел,че частната жалба е недопустима,тъй като въззивното определение е окончателно.
Разпореждането за връщане на частната жалба е правилно, постановено при точното спазване нормата на процесуалния закон.Изводът за недопустимост на частната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК ,според която не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а това съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/2010 г.) са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева. Цената на предмета на гр. д. № 24189/2012 г., съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК сумарно/ шест минимални месечни заплати/ е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което правилно въззивният съд, на основание чл.274,ал.4 ГПК във вр. с чл.278,ал.4, вр. с чл. 286 ,ал.1,т.3 ГПК, е върнал частната жалба като процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол.
Ето защо като с обжалваното разпореждане е върнал частната жалба като процесуално недопустима на касатора ищец, на основание чл.274,ал.4 ГПК, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила, а частната жалба срещу него като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 15 825 от 18.04.2013 год. по в.ч.гр.д.№ 15738/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ”б”въззивен състав, с което е върната на основание чл.286 ,ал.1,т.3 във вр.чл.274, ал.4 ГПК частната жалба на С. Г. С. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: