О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр. София, 24.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети май двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 2649/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. И. П. против определение № 396 от 30.11.2012 г. по ч. гр. дело № 520/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното по – горе определение състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил определение № 1320 от 08.10.2012 г. по гр. дело № 360/2012 г. на Плевенски окръжен съд. За да постанови този резултат второинстанционният съд е приел, че ищецът, сега частен жалбоподател не е отстранил нередовности на исковата молба, а именно да уточни в рамките на сумата 50000 лв., каква част се претендира като обезщетение по първото задържане под стража, каква част се претендира по второто задържане, както и да даде подробно изложение на обстоятелствата, да отрази налице ли е влязла в сила оправдателна присъда, с която е оправдан и кога, кой е номерът на делото пред Плевенски окръжен съд, да представи писмени доказателства, преписи от исковата молба, подадена срещу Прокуратурата на Република България, с която претендира посочената сума за това, че бил задържан общо 13 месеца. Съдът е констатирал, че въпреки двукратното удължаване на срока за отстраняване на нередовностите и дадените указания същите нередовности не са отстранени и е приел при тези обстоятелства законосъобразност на извършеното от първоинстанционния съд процедиране и прилагане на чл.129, ал. 3 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че апелативният съд се е произнесъл по въпроси, „които имат пряко значение за изхода на спора – дали подадената искова молба е редовна, респ. нейните недостатъци са били отстранени” от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено ,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, „които касаят редовността на подадената искова молба”, формулирани са и са посочени в частната жалба, като „някои от тези въпроси са: Редовна ли е била подадената искова молба; отстранени ли са надлежно от ищеца констатираните от съда недостатъци на исковата молба; правилно ли исковата молба е върната на ищеца, като нередовна, а производството по делото прекратено”. По – нататък в изложението е посочено, че тези въпроси са от изключително важно значение за точното прилагане на закона и постановяване на правилни решения от съдилищата, отразени са общи разсъждения за значението на правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите за развитието на правото, теорията и практиката.
По така направеното приложение ВКС в настоящият си състав намира, че като въпроси са поставени единствено отразените по – горе, изчерпателно цитирани въпроси, които не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Изброените по – горе въпроси не са въведени въз основа на правните разрешения, приети от апелативния съд и не засягат съответствието им със съдебната практика, а при твърдение за липсата й проблеми на правоприлагането, породени от непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретни разпоредби. Дали исковата молба е била редовна, констатираните от съда недостатъци отстранени от ищеца, а процедирането на съда правилно, са въпроси по съществото на процесуалноправния спор, които имат отношение към правилността на обжалваното определение, респективно към основанията за незаконосъобразност, обсъждани в производството по същество. Тези основания не се разглеждат в производството по допускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд. Въвеждането им вместо общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от неразграничаване на двата вида основания – по чл. 280, ал. 1 ГПК, предмет на производството по допускане на касационно обжалване и на основанията за неправилност на съдебния акт, предмет на частната касационна жалба по същество на процесуалноправния спор. Липсата на формулирани общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК води до липса на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като допълнителните основания се формират по въпроси, въведени с общите основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът е длъжен да ги посочи, а касационният съд не е длъжен и не може да ги извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба / в този смисъл са и разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК, т. 1/. Липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК има за последица недопускането на касационен контрол по отношение на обжалвания съдебен акт. За това не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 396 от 30.11.2012 г. по ч. гр. дело № 520/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: