О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
С. 03.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 102 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Н. Б. от [населено място],област П., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1306 от 29.10.2012г. по в.гр.д. № 428 по описа за 2012г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 39 от 30.01.2012г. по гр.д.№ 706/11г. на Пазарджишки окръжен съд,като е прието за установено по отношение на А. Н. Б. съществуването на вземането на В. А. А. и А. К. П. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1101 от 20.04.11г. по ч.гр.д.№ 1547/11г.на районен съд П.,произтичаща от договор за заем от 31.03.03г. и анекс към него с нотариална заверка на подписите от 4.06.08г. в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва,считано от 12.04.11г.и 3505лв.-разноски в заповедното производството.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставени въпроси във връзка с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение /дали при липса на някой от реквизитите му се касае до нередовност,която може да се отстрани по реда на чл.129 от ГПК или следва да се отхвърли заявлението и дали връчването от съдебния изпълнител на длъжника на такава заповед е предпоставка за допустимостта на иска по чл.422 от ГПК/.
Твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и още два въпроса.Първо счита,че въззивният акт противоречи на решение № 700 от 6.12.10г. по гр.д.№ 304/10г.на ІІІг.о. по въпроса- дали след като установи,че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение във връзка с неправилно разпределение на доказателствената тежест, въззив-ният съд трябва да направи нов доклад, с ново разпределение на доказателствената тежест. Като втори поставя въпроса: при наличие на разписка у длъжника,издадена от кредитора за изпълнение на задълже-нието, следва ли то да се смята за погасено, като се позова на решение № 12 от 23.02.09г. по гр.д.№349/08г. на ІІ г.о. на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски, без да се представят доказателства,установяващи реално заплащане на адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане,Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният състав е възприел изводите на първата инстанция относно представените от ответника 33 броя разписки,издадени за периода 7.05.07г.-15.01.10г./за 4 000лв.,само послед-ната за 5 000лв./,считайки, че поради непълното си съдържание /в тях не е посочено нито основанието за плащане,нито задължението,което се погасява/ те не доказват извършване на плащане по договора за заем на процесната сума от 100 000лв. Като допълнителни аргументи за този извод съдът е посочил,че в анекса към договора за заем/който е с нотариална заверка на подписите от 4.06.08г./ размерът на главницата е посочен отново на 100 000лв.,независимо,че според представените разписки,той би следвало да е с 39 000лв.по-малко, както и обстоятелството,че в тетрадката, в която страните с подписите си са удостоверявали записите за плащанията по договора за заем няма отбелязване за изплатена главница по заема,а за периода 15.01.10г.-15.06.10г.има записи и подписи от страна на ответника, удостоверяващи заплащане на ежемесечните лихви върху незаплатената главница в пълен размер от 1000лв. Съдът е обсъдил факта, че освен тези разписки други доказателства за плащане ответникът /върху когото, съобразно общото правило на чл.154 от ГПК, е доказателствената тежест за установяване на погасяването на паричното задължение/, не е представил. Съдът се е позовал и на ангажираните от ищцовата страна доказателства /заключение на експертиза/ относно финансовото положение на ответника, което не позволява погасяване на подобно парично задължение. В. съд е посочил,че погрешно първоинстанционният съд е натоварил само ищците с доказателствената тежест за опровергаване на доказателствената сила на оспорените от тях разписки, но е преценил,че това не се е отразило на правилността на крайния резултат, доколкото съдът е достигнал до правилния извод за основателност на предявения иск поради това,че представените разписки не установяват плащане.
При тези факти, с оглед представеното изложение и съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – не следва да се допуска касационно обжалване.Това е така,защото посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело /не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд/, поради което не са годно общо основание за допустимост. Съображенията за това са следните :
Разглеждането на първите два въпроси,които са във връзка с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, е преклудирано. Въпросите касаят приключилото производство по издаване на заповед за изпълнение /в какъвто смисъл е и представената от касатора практика по чл.413 ал.2 от ГПК/,а настоящето производство за установя-ване съществуването на вземането е с различно правно основание /чл.422 от ГПК/.
Третият поставен въпрос,касаещ допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с неправилно разпределение на доказателствената тежест също е несъотносим,защото в конкретния случай въззивният съд не е констатирал подобно нарушение. Това,което е констатирал въззивният съд е, че доколкото опровергаването на доказателствената сила на оспорените от ищците 33 броя разписки е свързано с установяване на направеното от ответника възражение,че той е платил процесната сума от 100 000лв. по сключения договор за заем, доказателствената тежест следва да се разпреди по общото правило на чл.154 от ГПК /всеки доказва изгодното за него обстоятелство/. В този смисъл изрично е посочил, че няма допуснато от първата инстанция процесуално нарушение /съответно и въззивният съд не следва да прави нов доклад, с ново разпределение на доказателствената тежест/. Както беше посочено по-горе – въззивният съд е счел за правилен направения от първата инстанция извод за липса на плащане по договора за заем на главницата и за съществуване на вземането от 100 000лв.срещу ответника. Този извод на въззивният съд не е предмет на настоящето касационно производство,което е във фаза по допустимост/в която касационната инстанция не извършва преценка дали направените от въззивния съд правни изводи са правилни и обосновани, дали съдът правилно е възприел фактическата обстановка и дали правилно са интерпретирани ангажираните по делото доказателства/.
Последните доводи важат и по отношение на четвъртият поставен от касатора въпрос,дали се смята задължението за погасено при наличие на разписка у длъжника,която е издадена от кредитора и установява изпълнение на задължение към него,доколкото отговорът на този въпрос зависи от доказаните по делото факти/в случая доказателствената сила на представените разписки е прието,че е била оборена/.
Разноски по делото на ответната страна/освен 30лв.-държавна такса/ настоящият съдебен състав не присъжда,защото не е доказано такива да са реално извършени/не са представени доказателства за направен и заплатен разход за адвокатски хонорар/.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1306 от 29.10.2012г. по в.гр.д. № 428 по описа за 2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Н. Б. от [населено място],област П. да заплати на В. А. А. и А. К. П.-двамата със съдебен адрес:гр.П. [улица] ет.1 сумата от 30лв./тридесет лева/,представляваща направени разноски за държавна такса пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :