5
5
Определение по т. д. № 755/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 755/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№421
София, 08.05.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 755 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] против въззивно решение № 85 от 14.10.2011 г. по в. т. д. № 213/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С последното, БАС е отменил частично решение № 50/20.05.2011 г. по т. д. № 30/2010 г. на Окръжен съд Ямбол и отхвърлил иска на [фирма] с правно основание чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 14 от Анекс с дата 18.09.2008 г. към договор от 04.08.2008 г. за доставка и изпълнение на хидроизолационна система за разликата от 23530,85 лв. до 42 905,85 лв., присъдил разноски по компенсация и потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част.
В касационната жалба на [фирма], насочена срещу тази част от въззивното решение, с което е отхвърлен частично искът за договорна неустойка за разликата от 23530,85 лв. до предявения размер от 42905,85 лв. се инвокират оплаквания за необоснованост; твърди се, че между страните е сключено валидно единно рамково споразумение, което е основание да се претендира неустойка при забава на неизправната страна, както и за наличие на неправилно приложение на чл. 20 от ЗЗД при тълкуване на договорите между страните.
След указания, жалбоподателят е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което е маркирал основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора правни въпроси: Представляват ли процесният договор от 04.08.2008 г. и анексът от 18.09.2008 г. самостоятелни договорни отношения, тяхното разчитане подлежи ли на самостоятелен ред и търсенето на отговорност по чл. 14 с предявения иск по чл. 92 ЗЗД; следва ли да е само върху обема договорена работа по анекса?” Върху каква база следва да се определи размера на неустойката – изчислена върху сумата на цялата договорена работа или върху сумата, представляваща само договорения и изпълнен обем работа по анекса.”
В касационната жалба на [фирма] се поддържат основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Жаблоподателят твърди, че изводите на въззивния съд за приемане на работа са необосновани, както и че фактическото получаване на изработеното не означава, че последното съответства на поръчаното по договора.
В изложението си по допускане на касационно обжалване касаторът е посочил, че счита за налични основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Описаната и остойностена СМР в протоколи обр. 19 трябва ли да съответства на договорения обем работа в договора и анекса, за да се приеме за точно изпълнение? Как трябва да се тълкува нормата на чл. 264 ЗЗД досежно понятието „приемане” на извършената работа, когато се касае до СМР.”
Страните са депозирали и отговори на касационните жалби, в които са развили съображения за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационниате жалби са подадени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а с оглед изложените от касаторите основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във всяка една от жалбите.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените в изложението на [фирма] въпроси не отговарят на визираното по-горе изискване, предвид връзката между договора и анекса към договора и възможността за обсъждане конкретното съдържание на тези отношения едва след допускане на касационно обжалване. Дали следва да се претендира неустойка по договор или по клауза от анекс и как се определя конкретния размер на договорена от страните неустойка в чл. 14 от договора, са все въпроси, които са свързани с проверка на правилността на изводите на въззивната инстанция в конкретната хипотеза, но не съставляват въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Базата, върху която се определя неустойката – дали върху сумата на цялата договорена работа или само върху изпълнените работи, също е свързана с анализ на конкретните договорни уговорки и тълкуване волята на страните, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД и не би могло да се приеме, че е налице общото основание за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от този касатор е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В изложението на [фирма] първият от въпросите е фактически, отговорът му предполага съпоставяне на описани и остойностени работи в протокол обр. 19 и договорени от страните дейности в конкретния договор и анекса. Този въпрос намира своето разрешение и чрез обсъждане на конкретни, представени от страните доказателства, и чрез изслушване на експертни заключения. Или за да се отговори на въпроса за точното изпълнение на един договор, следва да се преценяват съвкупно всички представени и приобщени по делото доказателства, доводи и възражения на страните, а това са действия които касационният съд може да осъществи едва след допускане на касационно обжалване. В конкретната хипотеза вероятно въпросът би бил свързан с приложението на чл. 20 от ЗЗД и с критериите, които съдът е задължен законово да прилага при тълкуване на отделните договорни клаузи, но дали са „подменени” тези критерии не би могло да се провери във фазата по допускане на касационно обжалване.
Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. При това, съдът е разгледал аргументите на страните, предвид решаващите мотиви, и е изложил правните си съображения по повод прилагане на договорната клауза.
По отношение на тълкуването на понятието „приемане на извършена работа” е налице трайно установена практика на ВКС, формирана както по реда на ГПК /отм./, така и по новия процесуален ред, която практика е съобразена от въззивния съд, предвид конкретно позоваване в мотивите на решението.
Но дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателите правни въпроси, свързани с изпълнение на конкретни договор и анекс за доставка и изпълнение на хидроизолации, не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Предвид съдържанието на изложението на основанията за касационно обжалване по приложно поле, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по този текст по отношение и на двете касационни жалби.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 85/14.10.2011 г. по в. т. д. № 213/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: