О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 421
гр.София , 25.07.2013 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова Светлана Калинова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 2356/2013 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
“Земеделска кооперация за производство и услуги “М.”, представлявана от адвокат Г. К. М. е подала касационна жалба срещу решение № VІ-127 от 18.01.2013 г. по гр.д. № 1552 по описа на Бургаския окръжен съд за 2012 г., с което е обезсилено решение № 85 от 31.05.2012. на Айтоския районен съд, Гражданска колегия, 2 състав и делото е прекратено поради липса на правен интерес от предявеният отрицателен установителен иск. Към жалбата не е представено изложение, но в нея са инкорпорирани и въпроси обуславящи касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Посочва се, че в противоречие с практиката на ВКС , застъпена с решение № 1446 от 5.03.2009 г. по гр.д. № 5012 от 2007 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 234 от 4.07.2011 г. по гр.д. № 234/2011 г. на ВКС, 3 г.о. е разгледан процесуалния въпрос за наличието на интерес за предявяването на отрицателен установителен иск за имущество на ТКЗС от лице , което има право на дял от това имущество. Счита, че по този въпрос се налага допускане до касационно обжалване в хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК когато се отнася до множество лица с право на дял , тъй като цитираните решения се отнасят до един правен субект. Вторият въпрос който касатора поставя в тази хипотеза е дали когато при условията на чл.27 ЗСПЗЗ и чл.52, ал.4 и ал.1 от ППЗПСЗЗ е внесен дял от имуществото на ТКЗС или друг. селскостопанска организация в юридическо лице, то придобива качеството на лице с право на дял. Отделно от това се навеждат оплаквания за нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците Х. Х. Б., Н. Х. Б., Е. Х. С. и Х. С. С. от с. “М.” са депозирали отговор, в който посочват липсата на отделно изложение и невъзможността да се селектират въпроси по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК от обяснителната част на касационната жалба.
Посочват, че представените две решения , едното от които е произнесено по реда на ГПК/ ред.1952 г./ а второто е по реда на чл.304 ГПК не формират съдебната практика съобразно изискването на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1 от 2009 г.
Считат че не е налице и фактическият състав на т.3 от текста защото под точното прилагане на закона следва да се разбира не неправилност на съдебният акт а необходимост от ново тълкуване на правната норма или отстраняване на празнота при нейното тълкуване и прилагане, което не се установява в настоящия случай.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на “Земеделска кооперация за производство и услуги “М.”, представлявана от адвокат Г. К. М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси.
Пред Айтоския районен съд е предявен отрицателен установителен иск за собственост от “Земеделска кооперация за производство и услуги “М.” против Х. Х. Б., Н. Х. Б., Е. Х. С. и Х. С. С. от с. “М.”, който се легитимират като собственици на им. пл. № 79, кв.23 / бивш парцел V, им. пл. № 105 от кв.18 по регулационният план от 1956 г. / на “М.” ведно с двуетажната административна сграда и сгради на фурна и баня, представляващи както следва “масивна двуетажна сграда построена през 1954 г. с площ от 64,80 кв.м., двуетажно помощно помещение, построена през 1984г. с площ от 12,96 кв.м., масивна двуетажна фурна за хляб, построена през 1958г. с площ от 59,50 кв.м., паянтова едноетажна сграда-склад, построена през 1963 г. с площ от 7,44 кв.м., масивна двуетажна сграда-канцеларии, построена през 1963г. с площ от 64 кв.м. или с обща площ на сградата 244,34 кв.м.” В него е посочено, че с решение на Общото събрание на правоимащите от 27.05.1995 г. З. с. “М.” е определена съобразно чл.29, ал.1 от ЗСПЗЗ за лице имащо право да разпределя имуществото на ТКЗС между правоимащите както и да представляват правоимащите пред трети лица. Имуществото на ТКЗС е разпределено с изключение на спорният имот, който се владее от Кооперацията.
За тази земя на оригинерно основание Е. Х. Сеид и Х. С. Сеид са се снабдили и с н. а. 98, т.01, рег. № 619, н.д. № 80 от 7.02.2001 г. Те са сключили договор за покупко продажба с Х. Х. Б., Н. Х. Б. с н.а. № 1904, т.01, рег № 635, н.д. № 85 от 2001 г.
В исковата молба е посочено, че между Е. Х. С. и Х. С. С. и З., с.”М.” е разгледан положителен установителен иск за собственост за същия имот като физическите лица са имали процесуалното качество ищци, а Кооперацията е била ответник и иска е отхвърлен. В хода на този процес Е. Х. С. и Х. С. С. са сключили договора за продажба с другите двама ответници в настоящето производство. Кооперацията е провела иск по чл.108 ЗС срещу физическите лица, за което е било образувано и гр.д. № 436 от 2007 г. на Айтоския РС , който е бил отхвърлен.
Обосновават правният си интерес с обстоятелството, че осъществяват фактическа власт върху част от сградите и на второ място с факта, че са лице, което е определено по чл.29, ал.1 от ЗСПЗЗ за разпределение на имуществото на ТКЗС.
Айтоския районен съд е отхвърлил иска, а Бургаския окръжен съд е обезсилил решението и е прекратил производството като недопустимо поради липса на правен интерес.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка ,за чието наличие съдът следи служебно. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на иска, което е съзрял и въззивният съд по следните причини: “Земеделска кооперация за производство и услуги “М.” не твърди наличието на право, което е нарушено или застрашено а заявява хипотетична възможност такова право да получи съответна част заедно с всички останали лица с право на дял от останалото неразпределено имущество. От представените по делото Протокол от 27.05.1995г. и Протокол № 44 от 26.11.1997г., се установява че Кооперацията не е сред правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, а е юридическо лице , което е нсатоварено да извърши разпределение на имуществото на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и да представляват правоимащите. Очевидната липса на такова евентуално бъдещо право върху процесния имот, което да бъде защитено посредством предявения отрицателен установителен иск, налага извода за липса на правен интерес от предявяването му. Кооперацията не е обосновала какъв е интереът й от предявяване на отрицателен установителен иск олбосновавайки някаква промяна в нейната правна сфера или в тази на насрещната страна.
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените въпроси, тъй като те не се отнасят до правният въпрос, обусловил прекратяването на съдебното производство с касираното решение . По въпроса за служебната проверка за наличието на правен интерес, която се проследява в хода на цялото съдебно производство въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика.
Действително когато се отрича правото на собственост ищецът следва да посочи изрично наличието на правен интерес. Правният интерес е налице когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно . Не е необходимо правото да е нарушено , а е достатъчно то да бъде застрашено. Приема се че правото е застрашено когато ответника го оспорва или когато претендира правото на ищеца. В конкретният случай Кооперацията не претендира законово обусловено право на собственост което да е нарушено и именно за това тя няма правен интерес от предявеният отрицателен установителен иск.
“Земеделска кооперация за производство и услуги “М.”, представлявана от адвокат Г. К. М. следва да заплати на Х. Х. Б., Н. Х. Б., Е. Х. С. и Х. С. С. от с. “М.” поисканите и направени в тази инстанция разноски в размер на 250 лв., представляващи заплащане на адв. хонорар в размер на 250 лв. с договор за адвокатска защита и съдействие с Б № 8138972 от 13.03.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № VІ-127 от 18.01.2013 г. по гр.д. № 1552 по описа на Бургаския окръжен съд за 2012 г., по касационната жалба на “Земеделска кооперация за производство и услуги “М.”, представлявана от адвокат Г. К. М. при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
ОСЪЖДА “Земеделска кооперация за производство и услуги “М.”, представлявана от адвокат Г. К. М. да заплати на Х. Х. Б., Н. Х. Б., Е. Х. С. и Х. С. С. от с. “М.” направените разноски в размер на 250 / двеста и петдесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: