O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 26.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6193 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8715/15.07.2014 год. на С. Л. М. [населено място], заявена чрез адв. Ц. П.- САК срещу въззивно Решение 939 от 14. 05. 2014 год. по гр възз.д. Nо 4788/ 2013 година на АС- София .
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение на първата инстанция , с което е отхвърлен иск по чл. 124 ал.1 ГПК и е постановил ново решение , с което по отношение на С. Л. М. от [населено място] е приел за установено , че търговско дружество [фирма] е собственик на магазин в [населено място] , Центъра [улица] – партер, със застроена площ 27.65 кв.м.
За да постанови решението си, съдът е приел за доказан релевирания довод , че процесният магазин е придобит на основание придобивна давност за времето от 16.09.1998 година до 16.09.2008 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че по процесуално-правния въпрос : допустимо ли е във въззивното производство по ГПК от 2007 год./ по реда на ограничения въззив/ въззивният съд да допусне преразпит на свидетел- доказателство поискано с въззивната жалба , ако жалбоподателят не е поискал от първоинстанционния съд поправка на протокол , обективиращ разпита на свидетеля, нито е поискал негов преразпит от първоинстанционния съд, произнесено в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС – Решение No 466 от 24.11.2011 год. по гр.д.No 1834/2010 год. на ВКС- IV г.о. и се решава противоречиво предвид на посочените решение на инстанциите по същество – решение No 979 по гр.в.д. No1418/ 2011 год. на ОС-Пловдив, решение No 238 по гр.д.No 141/2014 год. на ОС-Кюстендил и др.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] С. , чрез адв.Н. Н. – САК с който се оспорва основателността на релевираните с касационната жалба и изложението към нея доводи за допускане на касационното обжалване и отмяна на въззивното решение на АС-София.Претендират се разноски за касационната инстанция.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданко-правен спор за собственост на недвижим имот с данъчна оценка от 76 919 лв., поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира ,че исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има характера на обуславящ изхода на правния спор.
Поставеният от касатора процесуално правен въпрос, свързан с възможността въззивният съд , в рамките на правомощията очертани от чл. 268 във вр. с чл.266 ал.2 ГПК да събира доказателства, не може да се определи като обуславящ изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, след като основните мотиви за да бъде уважен положителния установителен иск за собственост не почиват на обстоятелства, установени в рамките на допуснатите доказателства от въззивната инстанция по искане на жалбоподателя- въззивник [фирма] С. т.е. на преразпита на свидетелите, а на самостоятелно извършената преценка на събраните такива/ гласни и писмени/ още от първата инстанция.
Възприетата теза с представеното Решение Nо 466 в настоящия случай не може да бъде база за съпоставка и извод за противоречиво прилагане на закона .
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по причина , че посоченото решение по чл. 290 ГПК е постановено преди издаване на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС , изцяло произнесло се относно правомощията на въззивната инстанция в т.2 и т.3 в смисъл, че служебният почин при проверка правилността на обжалваното решение обхваща и проверка на съблюдаване приложението на императивните материално правни норми, дори и при липса на изрично релевиран довод без това да влиза в противоречие с правомощията на проверяващия съд като ограничен въззив.
По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация [фирма]- искането е направено своевременно , с депозирания отговор на касационната жалба и е основателно с оглед на изводите на касационния съд , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване- ар. Чл. 78 ал.3 ГПК. Искането е доказано и следва да бъде уважено в размер на сумата от 400 / четиристотин лева/, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие Nо 434595 от 09.10.2014 год.
По изложените съображения и основания чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 8715 /15.07.2014 год. на С. Л. М. [населено място], заявена чрез адв. Ц. П.- САК срещу въззивно Решение 939 от 14. 05. 2014 год. по гр възз.д. Nо 4788/ 2013 година на АС- София .
ОСЪЖДА С. Л. М. от [населено място] , ул. „Г. пътник „ 20 ет.2 с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата от 400 лв. / четиристотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: