О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
Гр.София, 25.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 289 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. , С. И. Г. и К. И. Г., гр. В., срещу решение № 1126/05.11.2008г., постановено по гр.д. № 995/2008г. от Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 679/29.02.2008г. по гр.д. № 1834/2007г. на Варненския районен съд.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответницата В. Н. А., гр. В. оспорва жалбата. Претендира разноски.
Ответникът “И” Е. , гр. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваният съдебен акт е оставено в сила решение на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от Д. К. , С. Г. и К. Г. срещу “И”Е. и В. А. искове с правно основаноие чл.255, вр.чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищците не дължат на ответниците сумата от общо 3099.62 лв. по изп.д. № 12295/2002г. на СИС при ВРС, 7 район. Въззивният съд е приел, че възраженията на ищците срещу издадения изпълнителен лист са неоснователни по следните съображения: Кредиторът на ищците и прехвърлител на вземането са едно и също лице, независимо, че в съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист е, е посочен “И” Е. , тъй като този субект и “И” Е. са вписани по едно фирмено дело. Договорът от 18.09.2002г. за прехвърляне на вземането от кредитора на ответника по иска В. А. е съобщен на длъжниците с нотариална покана, връчена редовно по реда на чл.47, ал.1 ГПК /отм./. Вземането не е погасено с изтичането на общата петгодишна давност, считано от 10.04.1999г., тъй като изпълнителното дело е образувано на 17.10.2002г.
Според касаторите въпросите от значение за спора, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото са: Може ли физическо лице, което не е пълномощник и не е представител по силата на закона да задължи чрез свои действия други физически лица, които са пълнолетни и вменяеми и отсъстват от мястото на събитието и от страната? К. процесът е воден от ищец с посочено в исковата молба фирмено наименование и решението е постановено в полза на това лице, може ли да се приеме, че става дума за юридическо лице с друго фирмено наименование? К. поставят и въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: След като носителят на вземането, посочен в решението, влязло в сила на 10.04.1999г. не е предприел действия по реализиране на същото до изтичане на 5-годишния давностен срок, може ли съдът да приема, че няма погасяване по давност, противно на разпоредбата на чл.110 и чл.114 ЗЗД?
Н. състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Първият въпрос не е поставен коректно, тъй като по делото въззивният съд е изследвал редовността на връчването на нотариална покана за съобщаване на цесията. Приложени са нормите на чл.47, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.46, ал.2 ГПК /отм./ – връчване на лице от домашните на призовавания, поради което липсва произнасяне за значението на пълнолетието, вменяемостта или отсъствието на двама от длъжниците. Тези факти не са включени в хипотезата на разпоредбата на чл.46, ал.2 ГПК /отм./, поради което въведеният въпрос не е бил от значение за изхода от правния спор.
Вторият въпрос за фирменото наименование има значение за основателността на иска, но изводите на въззивния съд за принадлежността на вземането в патримониума на цедента са формирани след обсъждане на събраните по делото доказателства. Евентуалната необоснованост е основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Въззивното решение по третия въпрос не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради обстоятелството, че съдебният акт съответства на приетите разрешения за началния момент на течението на давностния срок и за приложимата правна норма. Поставеният въпрос има връзка и с легитимацията на кредитора, поради което е обусловен и от изводите на съда в частта за идентичността на правния субект кредитор – цедент.
По тези съображения съставът не допуска касационното обжалване, а касаторите следва да заплатят направените от ответницата А разноски за настоящото производство в размер на 450 лв. по договор от 07.01.2009г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 126/05.11.2008г., постановено по гр.д. № 995/2008г. от Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. К. К. , С. И. Г. и К. И. Г., гр. В., ул.”О” № 28, да заплатят на В. Н. А., гр. В., бул.”Г” № 83, вх. В, ет.1, ап.53 сумата от 450 лв. /Четиристотин и петдесет лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.