4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1412/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Т. С. против решение № V-79 от 8. 06. 2011 г. по в. гр. д. № 659/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 12 от 26. 01. 2011 г. по гр. д. № 280/2010 г. на Поморийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. С. против В. Т. С. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, за отмяна на дарение на право на строеж, извършено от ищцата в полза на наследодателя на ответницата Т. И. С., с н.а. № 52, т. І, д. № 379/1972 г. по описа на Поморийския районен съд. Поддържа се неправилност на въззивното решение и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба В. Т. С. изразява съображения за правилност на въззивното решение и за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. С. против В. Т. С. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че не са налице основанията на посочената законова норма за уважаване на иска, тъй като не се установява твърдението на ищцата, че след 17. 12. 2008 г. /влизане в сила на решението, с което е отхвърлен искът й по чл. 227, ал. 1, б.”а” срещу същата ответница и за същия имот/ са настъпили нови обстоятелства, свързани със здравословното състояние на дарителката и допълнителни разходи за лечение и довели до състояние на изпадане на дарителката – ищца в трайна нужда от издръжка. Приел е, че месечните й доходи от пенсия /163, 45 лв./, доходите й от отдаване под наем на дарения имот /достъп до който има само ищцата и само тя упражнява фактическа власт върху същия/, макар с неустановен размер на наема, доходите получени от продажба на имоти от ищцата на трети лица, извършени с нотариални актове № № 148/2004 г., 89/2004 г. и 88/2003 г. с пазарни цени на имотите към изповядване на сделките 834588 лв. по първия, 20450 лв. по втория и 61875 лв. по третия нотариален акт са достатъчни, за да покрият нуждите на ищцата от издръжка, възлизащи на около 270 – 290 лв. месечно /240 лв. средностатистически месечен разход за издръжка за едно лице за първото тримесечие на 2010 г. за храна, дрехи, консумативи и 30-50 лв. месечни разходи за лекарства/. Приел е, че в месечните разходи не следва да се включват 185 лв. за домашна помощница, тъй като няма данни ищцата да е ангажирала такава и според заключението на медицинската експертиза същата може да се обслужва сама до степен на хигиена и елементарна домашна работа. Направил е извод, че съвкупната преценка на доказателствата по делото сочи, че ищцата не е изпаднала в материално затруднение, притежава средства за нормално съществуване и няма нужда от допълнителна издръжка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат редица въпроси – материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните въпроси, свързани с основната предпоставка на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД – изпадане на дарителката в трайна нужда от издръжка, са формулирани в точки 1, 3, 4 от изложението, както следва: а/. налице ли е трайна нужда от издръжка, ако месечният размер на необходимите за издръжка средства /за храна, напитки, облекло, консумативи, транспорт, домашна прислужница/ надхвърля трикратно размерът на получаваната пенсия и дарителката не може да посреща своите потребности с наличните доходи; б/. следва ли изводите на съда относно доходите на дарителката и надарената да съответстват на доказателствата по делото и мотивите да съдържат изводи относно фактите, които съдът е приел за доказани и анализ на събраните доказателства; в/. следва ли при преценка на месечния размер на средствата, необходими за издръжка на надарената, да се отчете здравословното състояние на дарителката и конкретните й нужди според социалната среда, в която живее. Неоснователен е доводът на касатора, че по тези въпроси изводите на въззивния съд противоречат на приетото в цитираните и приложени решения на ВКС. За да прецени дали дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка съдът е съобразил месечните й доходи от пенсия и наем, отчел е получените средства при продажба на недвижими имоти, взел е предвид конкретните й потребности с оглед нейната възраст, социален статус и здравословно състояние и необходими разходи за лекарства и е направил извод, че ищцата притежава достатъчно средства, за да покрива нуждите си от издръжка. По всички тези въпроси в мотивите към решението са изложени подробни фактически и правни изводи. А твърденията за несъответствие между изводите на съда и доказателствата и за недоказаност на твърденията за отдаване под наем на дарения имот представляват касационни основание за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, които не следва да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Съгласно указанията в точка 1 /абзац шести/ от ТР № 1/2010 г., в обхвата на цитираната разпоредба се включват само правни въпроси, които са от принципно значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По изложените по-горе въпроси не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Другата група материалноправни въпроси са свързани с това дали по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е релевантна възможността на надарения да предоставя поисканата от дарителя издръжка и същите са формулирани в т. 2 от изложението. Разглеждането на тези въпроси в случая би било от значение за изхода на делото само при допускане на касационно обжалване по въпросите за наличието на трайна нужда от издръжка като предпоставка за уважаване на иска за отмяна на дарение. Предвид приетото по-горе по този въпрос, обстоятелството за възможностите на надарения да предоставя средства за издръжка не би било от значение при формиране на решаващите изводи по конкретния казус. Проблемът дали надареният се освобождава при невъзможност за даване на издръжка, по правилото на чл. 81 ЗЗД, би бил от значение само при наличие на положителен извод по въпроса изпаднал ли е дарителят в трайна нужда от издръжка.
Останалите правни въпроси, формулирани в точки 5, 6 и 7 от изложението, са процесуални. Част от тях касаят проблема дали, ако извършеният от първоинстанционния съд доклад не съответства на изискванията на чл. 146 ГПК, за страните се преклудира възможността да ангажират доказателства за установяване на въведени в срок фактически твърдения, а за въззивния съд се поражда процесуална пречка да допусне такива доказателства или да обсъжда събраните пред първоинстанционния съд, докато не извърши нов доклад или допълни доклада по делото. Процесуалните действия на въззивния съд по тези въпроси не противоречат на приетото в приложените от жалбоподателката съдебни решения. Според съдебната практика и процесуалния закон, преклузия на права за ангажиране на доказателства настъпва само ако първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за доклад по делото и докладът му съответства на изискванията на чл. 146 ГПК. В противен случай е налице основание по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане и събиране на доказателства пред въззивната инстанция и няма никаква пречка същата да обсъжда доказателствата, събрани от първоинстанционния съд при допуснато нарушение по чл. 146 ГПК. Въпросът свързан с приложението на чл. 131, ал. 3 ГПК не е съществен за изхода на делото, доколкото, както се посочи по-горе, преклузия за ангажиране на доказателства настъпва едва след извършване на доклад по делото, съответстващ на чл. 146 ГПК, а не с отговора на исковата молба. Въпросът относно преценка на доказателствената стойност на протокол от 7. 11. 2002 г. също не е от значение за делото, тъй като свидетелските показания, установяващи факта на ползване на дарения имот от дарителката и отдаването му под наем, касаят период след 17. 12. 2008 г. /влизане в сила на съдебното решение, с което е отхвърлен иск по чл. 227, ал. 1, б. „в”, срещу същата ответница- и за същото дарение/. Поради това не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по поставените процесуални въпроси.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 200 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-79 от 8. 06. 2011 г. по в. гр. д. № 659/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. Т. С., ЕГН [ЕГН], сумата 200 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: