О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 23.10. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1150 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Б. В. Ж. чрез адв. Х. П. Х. – Р. срещу въззивно решение № 1369/06.07.2012 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1259/2012 г. в частта, с която първоинстанционното решение по иска на Б. В. Ж. срещу [фирма] е обезсилено и производството по него е прекратено.
Насрещната страна изразява становище за недопустимост на касационната жалба, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, както и за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна, но е срещу акт, изключен от касационен контрол.
Б. В. Ж. е предявила отрицателни установителни искове срещу [фирма] и срещу [фирма], че не им дължи сумата от 665, 27 лв. – корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за битово потребление за периода 08.08.2010 г. – 24.01.2011 г.
Сезираният Варненски районен съд уважил и двата субективно съединени иска.
Ответниците [фирма] и [фирма], Варна са подали въззивни жалби.
Съставът на Варненския окръжен съд потвърдил първостепенния съдебен акт в частта по иска на Ж. срещу [фирма], Варна. Приел също така, че иска против [фирма], Варна е недопустим и на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК обезсилил решението на районния съд и прекратил производството по делото в тази му част.
И двата субективно съединени иска са оценяеми, делото е гражданско.
Цената на всеки от исковете е под 5000 лв. и по изричната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение, е окончателно.
Това се отнася и до въззивния акт в частта по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
По характера си съдебният акт е преграждащ и сходен до преграждащите въззивни определения. Те, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационен контрол, ако решението по делото, по което са постановени, не подлежат на касационно обжалване, а такива са, безспорно и решенията от категорията на определените в чл. 280, ал. 2 ГПК.
Па този правен проблем не може да се прилагат указанията по ТР №1/2001 от 17 юли 2001 г. ОСГК ВКС РБ, защото според отменения ГПК от 1952 г. всички въззивни преграждащи определения подлежат на касационен контрол независимо от цената на иска. Поради това и касационният контрол при действието на отменения ГПК е допустим за въззивните решения по чл. 209, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./ винаги, независимо от цената на иска.
В заключение, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба, подадена от Б. В. Ж. чрез адв. Х. П. Х. – Р. срещу въззивно решение № 1369/06.07.2012 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1259/2012 г. в частта, с която първоинстанционното решение по иска на Б. В. Ж. срещу [фирма] е обезсилено и производството по него е прекратено.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1150 по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение за 2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: