О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
гр. София 24.03.2015..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5682 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. П. С. против решение от 26.03.2014 г. по гр.дело № 536/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 28.10.2013 г. по гр.дело № 52357/2012 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените искове от Л. И. С. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ – отменено е уволнението на Л. И. С., извършено със заповед № 28/31.08.2012 г., издадена от управителя и прокуриста на [фирма] на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ, възстановена е ищцата на заеманата до уволнението длъжност”счетоводител” и е осъден ответника да й заплати сумата 9 206.40 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 04.09.2012 г. до 03.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2012 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че обжалваното решение на Софийски градски съд е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като по делото не е изготвен доклад по реда и със съдържанието, съгласно императивните изисквания на чл.146,ал.1 и ал.2 ГПК, че първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си съгласно чл.7,ал.1 ГПК, вр.чл.146, ал.1,т.4 и т.5 ГПК и чл.146,ал.2 ГПК, а въззивният съд не е отстранил допуснатите от СРС пороци и не е дал указания на страните във връзка с пропуските в доклада, както и не е допуснал събирането на относими доказателства на основание чл.266,ал.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос – при спор относно законосъобразността на извършване на подбора по обективни критерии, които съгласно чл.329 КТ са определящи, за да останат на работа тези служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре и при спор относно обективността на получените резултати от подбора задължен ли е съдът в доклада по делото или по-късно при възражение от страна на ответника-работодател, че са допуснати процесуални нарушения и непълноти в доклада, касаещи разпределението на доказателствената тежест и, че не е указано, че не се сочат доказателства относно горепосочените правнорелевантни за спора факти да укаже всички обстоятелства, които ще бъдат предмет на съдебна проверка и да разпредели доказателствената тежест, включително да укаже, че на доказване от работодателя подлежат обстоятелствата, свързани с извършване на подбора по обективни критерии, които съгласно чл.329 КТ са определящи да останат на работа тези служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, както и обективността на получените резултати от подбора по отношение установяване на обстоятелството, че са останали на работа служителите с по-висока квалификация и тези, които работят по-добре. В тази връзка, задължен ли е въззивният съд на основание чл.266,ал.3 ГПК да укаже и да допусне събирането на относими за правния спор доказателства, касаещи установяването на горепосочените спорни факти, които са пропуснати да бъдат събрани, поради посочените по-горе процесуални нарушения, а именно непълноти в доклада и липсата на указания на съда за отстраняване на непълнотите в доклада, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, т.решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Л. И. С. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Л. И. С. със заповед № 28/31.08.2012 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението”счетоводител” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Приел е че с последното решение подробно е възпроизведена фактическата обстановка на обжалваното уволнение.
Прието е за безспорно, че между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което Л. И. С. е изпълнявала длъжността „счетоводител“ в звено ФИО при [фирма]. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на щата. Според въззивния съд изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са – да е налице премахване, считано от определен момент за в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, съкращението да е реално – съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа, да е налице към момента на уволнението – датата на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и да е извършено по съответния ред и от компетенния орган. Приел е за установено, че в случая е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност. Взета е предвид практиката на ВКС, обективирана в ТР №3 от 16.01.2012г. по тълк. дело №3/2011г., ОСГК на ВКС, според която критериите по чл.329 ал.1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда, че когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя. Съдът е приел, че представеният по делото протокол за подбор не установява законосъобразно проведен такъв, тъй като съдържа освен допълнително въведените от работодателя критерии, и критериите, който са предвиден в чл.329 КТ, че оценките са формални и немотивирани. Според съда целта на подбора е при съкращаване в щата да останат да работят тези работници или служители в предприятието, които ще осъществяват по-ефективно и по-резултатно неговите задачи. Посочил е, че в обсъдените документи оценките, дадени на лицата между които е извършван подбора не са обосновани, относно заложените критерии и поради това съдът, който упражнява контрол за законност на уволнението и за спазването на чл.329 от КТ не може да се увери, че в резултат на подбора са останали на работа тези, които са най-квалифицирани и работят най-добре. Приел е, че без реална съпоставка на сравняваните лица такава преценка не може да бъде направена. Съобразена е трайната практика на ВКС, че в съдебния процес работодателят следва да установи с всички допустими доказателства, включително писмени и със свидетелски показания фактите и обстоятелствата, които са довели до конкретните оценки – защо е прието, че едни лица работят по-добре и са с по-висока квалификация в сравнение с други. Посочил е, че от събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд не е установено дадените оценки от членовете на комисията по подбора да са обективни. Преценил е за правилен извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ и обусловените от него искове.
Съдът е преценил за неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател за несвоевременно заявеното оспорване от страна на ищцата на законността на извършения подбор, като е прието, че същото е направено от нея още с исковата молба. Прието е, че е неоснователно и възражението на ответника – сега жалбоподател за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неизготвяне на доклад по делото. Според въззивния съд при заявените от страните факти, на които са основали своите искания и възражения, които са преценени за достатъчно конкретизирани и непротиворечиви, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и е изготвил на 26.04.2013 г. доклад по делото и в този доклад правилно е разпределил доказателствената тежест, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, и с оглед на обстоятелството, че по делото няма ненуждаещи се от доказване или признати факти по смисъла на т. 3 и 4 на ал. 1 на чл. 146 от ГПК. Съдът е направил извода, че задължението на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК е за даване на указания само относно въведени в процеса от страните правнорелевантни факти, но не и за такива, които страните са могли да посочат, но не са сторили това.
При тези съображения е изведен решаващия извод, че първоинстанционното решение е правилно и го е потвърдил.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран в изложението.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.2 от т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Прието е, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 317/16.02.2014 г. по гр.дело № 2896/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. В последното е прието, че за да е съответен на процесуалните изисквания, докладът на съда по трудовия спор следва да посочва на страните тези нуждаещи се от доказване обстоятелства, които ще бъдат предмет на съдебна проверка в конкретния случай, че законосъобразното становище на въззивния съд за това дали докладът по делото съгласно чл. 146 ГПК е точен, пълен и ясен по този признак, е определящо за прилагане на изключението от правилото на чл. 266 ал.1 ГПК при искане за попълване на делото с доказателства, които страна не е ангажирала в срок пред първа инстанция по причина, че докладът на съда не е отговарял на горното изискване. В същото решение се поддържа, че своето становище по този процесуален въпрос въззивният съд следва да основе на съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК в неговата цялост и съответствието му с фактическите твърдения на страните, положителни или отрицателни. Посочва се, че когато съкратеният работник или служител оспорва с отрицателно твърдение единствено факта, че е извършван подбор, указанието в доклада към ответния работодател се свежда до указване на доказателствената тежест за този факт, ако подборът е бил задължителен. Прието е, че закрилата на труда намира проявление включително в съдебния контрол за законност на подбора, при неговото осъществяване от работодателя за работника или служителя се поражда правото да го оспори. Според същото решение ако наред с отрицателното твърдение за неизпълнение на задължението за подбор ищецът твърди положително, че е работил по-добре от други служители, че е изпълнявал работата си на най-високо ниво или че според критериите за подбор е следвало да бъде предпочетен пред други, останали на работа служители и пр. , правото на оспорване на подбора е упражнено и той ще бъде предмет на съдебна проверка, че тогава указанието в доклада към ответния работодател трябва да бъде съответно на обстоятелствата, които са в негова доказателствена тежест, същите вече разяснени в Тълкувателно решение №3 от 16.01.2012г по т.д.№3/2011г ОСГК. Посочено е, че неточно зададен посредством доклада на съда предмет на съдебната проверка за законосъобразност в нейния обем, лишава ответния работодател от равнопоставената възможност да докаже в процеса обективното съответствие на оценката, която е възприел при осъществяването на подбора, че ако уволнението поради съкращение в щата бъде отменено от първоинстанционния съд на това основание, въззивният съд следва да допусне доказателства съгласно чл. 266 ал.3 ГПК, а не да ги отказва.
С въззивното решение съдът е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника – сега жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Както се посочи по-горе въззивният съд е мотивирал изводи, че изготвения от първоинстанционния съд доклад е в съответствие с разпоредбите на чл.146,ал.1 и ал.2 ГПК и, че същият е съответетен на заявените от страните факти, на които са основали исканията и възраженията си. Направил е и извод за правилно разпределена тежест на доказване за всяка от страните по делото. Тези изводи не са в противоречие с цитираната практика на ВКС и поради това не обосновават извод за наличие на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира, че не следва да се обсъжда цитираното от жалбоподателя решени № 135/04.07.2013 г. по гр.дело № 1231/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, тъй като със същото не е разрешен поставения правен въпрос.
По поставения правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същият касае приложното поле на разпоредбите на чл.146,ал.1, т.1, т.4 и т.5 и ал.2 ГПК и чл. 266,ал.3 ГПК, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, посочена по-горе, която не следва да се актуализира, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд по поставения въпрос в изложението от жалбоподателя „ [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.03.2014 г. постановено по гр.дело № 536/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 66830/31.05.2014 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление, [населено място], район „О.”, [улица], офиси С., ет. 7, чрез адв.П. С., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адв.П.С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: