4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 03.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1071/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Й. С. срещу решение №141от 18.06.2012г по гр.дело № 217/2012г. на Видински окръжен съд , с което е потвърдено решение №71от 13.03.2012г на ВРС за отхвърляне на иска му срещу работодател по чл. 200 от КТ, за обезщетение на имуществени вреди от невъзможност да работи до навършване на 63 г. възраст в размера на пропусната полза , явяваща се разликата между получавана лична пенсия след пенсиониране при по- висока категория труд , при наличие на професионално заболяване и усложнения .
Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , противоречие с ППВС №4/1968г.( в тази негова част , която след приемане на Решение №2 от 11.VІІ 1995г, Пленум на ВС запази сила )и ППВС № 4/1975г по отношение на това ,че на обезщетяване подлежат всички вреди. Поставя се въпроса какво обезщетение се полага на увреден от професионално заболяване след придобиване право на предсрочно пенсиониране ,до навършване на 63 годишна възраст ,приложим ли е чл. 200 ал.3 КТ , приложими ли са т.6 ППВС №4/1968г и т.5 от ППВС № 4/1975г .Въпросите са поставени с аргумент ,че щом на работещ пенсионер се дължат вреди , то и в настоящия случай следва да се присъди обедщетени за разликата до размера на трудовото възнаграждение , което ищецът би получавал, ако работеше. Налице е противоречие с практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – реш.155/2010г по гр.д№2866/2010г ІІІ г.о по въпроса за субсидиарното приложение на гражданския закон спрямо уредбата на имуществената отговорност на работодателя, във връзка с обхвата на вредите.Изтъква се реш.№311/2011г д.№88/2011 ІІІ г.о ,в което правото на пенсиониране е определено като лично субективно право и работодател не може едностранно да го упражни в случай по §4 от ПЗР на КСО. ВКС е разглеждал хипотези на обезщетение и извън упоменатите в чл. 200 ал.3 КТ (реш № 160 от 17.05.2010г ІV г.о ) ,разумни мотиви за закрила на увредените работници съдържа реш.№286 от 2010г д № 69/2009г Практиката в решения №160/2010г гр.д 29/2009г ІV г.о ,реш.№286/2010г по гр.д №69/2009г се изтъква по отношение общите принципи на обезвреда – отговорността на работодателя е за всички вреди ,както следва от субсидиарното приложение на гражданския закон . В изложението са развити са съображения по чл.- 280 ал.1 т.3 ГПК за да се даде съответно на общите принципи разрешение за случаите при спорове по чл. 200 КТ , повдигнати от лица ,които са се пенсионирали предсрочно при по-висока категория труд , но заради професионално заболяване търпят вреда – не могат да имат доходи от трудово правоотношение до навършване на 63 годишна възраст..
Ответникът [фирма] не е взел становище.
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира , че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество .
На свързано поставените правни въпроси в изложението : дължи ли се обезщетение за вреди при предсрочно пенсиониране и до навършване на 63 г. възраст , ако за този период и след пенсиониране при по- висока категория труд , ищецът не е работел по трудово правоотношение , но при (затова и поради) наличие на професионално заболяване , Върховен касационен съд даде отговор в практиката си по чл. 290 ГПК с решение № 463/2010г по гр.д № 1009/2009г В същото се разясни и значението на т.6 ППВС №4/1968г и т.5 от ППВС № 4/1975г в настоящия случай . В хипотезата на §4 от ПЗР на КСО и когато ищецът е упражнил правото си да се пенсионира по- рано по своя преценка , последният не може да търси имуществени вреди от разликата над получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст , в този случай изискуемата от чл. 200 ал.1 КТ причинна връзка не може да се приеме за установена .
В този смисъл са и решаващите съображения на въззивния съд , препратил към мотивите на първа инстанция , при които е съобразено и приложено указаното разрешение при установените по делото обстоятелства . Претендираните пропуснатити ползи от неполучено трудово възнаграждение не са в следствие професионалното заболяване , които именно да е лишило ищеца от възможност да работи по трудово правоотношение , след като сам е предпочел да се пенсионира. Ползваната от касатора възможност по §4 ал.1 ПЗР на КСО да се пенсионира , наред с изтъкнатото от съда , че в този случай претендираната разлика не е регламентираната по смисъла на чл.200 ал.3 КТ , са по същество извод за недоказаност на причинната връзка – пропусната полза като пряка и сигурна последица от факта , свързан с професионално заболяване. От решаващия мотив не следва направения от защитата извод ,че противно на задължителната практика е игнориран общия принцип на обезвреда , приложим и при отговорността по чл. 200 КТ. Именно общ принцип е следвал въззивния съд при обосновката на решението си по основанието на иска ,тъй като в практиката си ВКС трайно е застъпвал разбирането , че за да се ангажира отговорност за обезщетяване на пропуснатата полза , необходимо е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца , в конкретния случай – от трудово възнаграждение , което би получавал , ако не бе заболял , която сигурност не се предполага ,но може да се приеме за установена в зависимост от конкретните обстоятелства .
Ето защо Върховен касационен съд не приема довода на защитата обжалваното решение да е в противоречие със задължителната практика . Установяването на заболяването с професионален характер , получено при полагане на труд и свързано с конкретен работодател ,нито е безсрочно, нито е единствено условие на правото да се търси обезщетение.
Указанията по цитираните Постановления на ВС на РБ и приложените от защитата решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК не съдържат разрешение по правен въпрос ,на който Видински окръжен съд е дал противно разрешение. В приложеното решение№160 от17-07-2010г ІV г.о е дадено тълкуване на чл. 200 ал.1 КТ във връзка с условието за „трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто” , то няма отношение към случая .
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , въпросът за присъждането на пропуснати ползи от трудово възнаграждение е изяснен в трайната практика . Не е налице и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №141от 18.06.2012 г по гр.дело № 217/2012г. на Видински окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .