2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
С.,27.06.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Б.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1058/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 443 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 3093/2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-11 състав решение № 3578 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 2932/2007 г. за осъждането на застрахователя да заплати на И. М. Ю., А. И. М. и А. И. М., всички от [населено място] по предявените от тях искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 16.10.2006 г. в размер на сумата 50 000 лв. за всеки от ищците, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на произшествието – 16.10.2006 г. – до окончателното им изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че същото е постановено по привиден процес, при спазване формалните изисквания на закона, но без оглед на съдържанието на обществените отношения, във връзка с които се упражнява материалното право на иск. Това становище е аргументирано с твърдението, че доколкото не претендират да са претърпели вреди от поведението на делинквента А. И. М. – техен близък родственик /син на единия ищец и брат на двете ищци/, то недължимо съответно е и обезщетение от застрахователя, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на прекия причинител.
Именно с въпроса основателен ли е искът по чл. 226 във връзка с чл. 257 КЗ в случай, че ищците не твърдят да се дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД, е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на него се поддържа, че е „от значение за точното прилагане на правото”.
Ответниците по касация – И. М. Ю., А. И. М. и А. И. М., всички от [населено място] –заявяват становище за недопускане на касационното обжалване предвид липсата на изведен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Подробни съображения за това са изложени в депозирания по делото писмен отговор от 29.10.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, с която предявените от И. М. Ю., А. И. М. и А. И. М. искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Г. С. Ю., настъпила в резултат от станалото на 16.10.2006 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд е приел за доказани всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност” на причинилия произшествието водач А. И. М.. Вината на посоченото лице е счетена за доказана от влязлата в сила присъда № 51 от 29.05.2007 г. по н.о.х.д. № 182/2007 г. на Ямболски окръжен съд. Решаващият състав е счел за неоснователни доводите на застрахователя по отношение присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди – по 50 000 лв. на всеки от ищците, като е преценил посочената сума за справедлив еквивалент на претърпените от тях болки и страдания, съобразявайки в тази връзка следните обстоятелства: близката родствена връзка между ищците и починалата /съпруга на ищеца И. Ю. и майка на ищците А. и А. М./; възрастта на съпруга към датата на произшествието /45 г./, в която глобалната промяна на начина на живот е почти невъзможна за него; традиционно силната емоционална връзка между децата и родителите, както и че починалата е била в активна възраст и с подкрепящо спрямо децата й поведение.
Настоящият състав намира, че поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Напълно достатъчно основание за това е обстоятелството, че по отношение на поставения въпрос касаторът не е заявил надлежно единственото поддържано от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол, докато в случая е заявена само част от това основание – значение за точното прилагане на закона.
Независимо от горното, с оглед прецизност, необходимо е да се отбележи, че направеното от застрахователя /едва в касационната жалба/ възражение, че не дължи претендираните обезщетения, доколкото не се твърди прекият причинител на вредите да дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД, е в явно противоречие с твърденията в исковата молба. Видно от обстоятелствената част на същата, ищците изрично са се позовали на виновното поведение на причинилия процесното пътно-транспортно произшествие техен близък родственик, за доказването на което са представили и влязлата в сила присъда по отношение на него. Тези твърдения сочат недвусмислено, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователните обезщетения е обоснована именно с отговорността самия делинквент.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 443 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 3093/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: