2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1685/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 25.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1685/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 5452 от 12.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 7331/2011 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав, с което е оставено в сила решение от 10.07.2003 год. по гр.дело № 5059/1999 год. на Софийския районен съд, 41-ви състав за осъждане М. А. Р. от [населено място],[жк](„Г. Д.”) [жилищен адрес] ап.№ 81, да предаде на Б. Й. Ф. от [населено място],[жк][жилищен адрес] държането на апартамент № 81, в блок 7, вх.Е, ет.6,[жк](„Г. Д.”), [улица], състоящ се от антре, дневна, стая, баня-тоалетна, кухня и два балкона, с площ от 104.68 кв.м., заедно с мазе № 15 с площ от 8.40 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на собственост на мястото, на основание чл.38а от ЗЖСК.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят М. А. Р. с ЕГН [ЕГН], представляван от адвокат А. Д. Т., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите:
1. От кой момент и при наличието на какво решение на ОС на Ж. за разпределяне на имотите, ищецът е легитимиран да води иск по чл.38а Ж. (явно се има предвид ЗЖСК)?
2. Може ли да се приеме, че учредено право на строеж на определен брой имоти, без конкретизирането им, е достатъчно за успешното провеждане на този иск?
3. Действа ли принципа на приращението в съсобствен имот при горната хипотеза?
4. Могат ли да се санират процесуалните действия на страна в процеса, която в един период не е имала активна легитимация и правен интерес относно предявения от нея иск?
5. Налице ли е заобикаляне на закона (респективно водеща до нищожност) в случай, че едновременно се правят две сделки, първата за дарение, а втората за продажба на недвижим имот и по този начин се преодолява императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗС?
6. Може ли чрез иск по чл.38а ЗЖСК да се ревандикира „ателие”?
От ответника по касация Б. Й. Ф. с ЕГН [ЕГН], представляван от адвокат С. Р. М. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че Б. Й. Ф. е член-кооператор, комуто е разпределен жилищния обект, предмет на иска като за разлика от типичните владелчески искове за основателността на иска по чл.38а ЗЖСК е от значение правото на собственост на Ж. върху жилището, поради което М. А. Р. може да се брани и с възражение за придобивна давност, но в случая е посочен период на своене, начиная от 1995 год. и периода докато производството е висящо и давността прекъсната (чл.116, б.”б” ЗЗД) съответно владението, ако е установено, е смутено. Взето е предвид, че с оглед указанията на Върховния касационен съд, е оспорена собствеността върху процесния имот при изявяване волята на Ж. за сключване на договорите за дарение и продажба, а тъй като опровергаване не е проведено е направен извод, че Ж. е изявила воля чрез лице с представителна власт.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното решение № 867 от 30.04.2010 год. по гр.дело № 1524/2008 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.218е, ал.1 във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ се отнася до различна фактическа обстановка относно обект „гараж”, за който е неприложима нормата на чл.38а ЗЖСК, а е предвидена защита по реда на чл.134 ЗЗД за нежилищен обект.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят неправилност на въззивното решение – основание по чл.281, т.3 ГПК, а възражението за вида на обекта (ателие или апартамент) касае допустимостта на иска, което е преклудирано с оглед приетото в отменителното решение при първата касация № 213 от 26.05.2011 год. по гр.дело № 501/2010 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, в което е прието, че имотът е жилище-апартамент, а задължителните указания са съобразени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски в настоящото производство за адвокатски хонорар в размер на сумата 1 000 лева.
По изложените съображения и отсъствие на предпоставките, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5452, постановено на 12.07.2013 год. по в.гр.дело № 7331/2011 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав.
ОСЪЖДА М. А. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк](сега[жк]) [жилищен адрес] да заплати на Б. Й. Ф., ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000/хиляда/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ