4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
Гр.София, 16.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2739 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1131/01.06.15г., постановено по гр.д.№ 739/15г. от Софийския апелативен съд в частта, с което е отменено решение 18015/01.11.14г. по гр.д.№ 11818/13г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на В. Р. В., [населено място], общ.Г. сумата от 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.08г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за заплащане на обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ в размер на 10000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът В. Р. В., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагач Николай П. Д., [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 02.09.08г. при ПТП на ищцата по иска, настоящ ответник по касационната жалба са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпените болки и страдания от травматични увреждания. Виновният водач на лекия автомобил, причинил ПТП е имал сключени две застраховки „Гражданска отговорност”, първата на 05.11.07г. с [фирма], а втората с касатора, сключена на 06.02.08г., като застрахователното събитие е настъпило по време на действие и на двата застрахователни договора. Възражението на застрахователя [фирма] за липса на застрахователен интерес от договора, по който той е застраховател е счетено за неоснователно. Решаващият състав се е позовал на решение № 100/05.08.13г. по т.д.№ 1007/12г. на ВКС, І т.о. и е изложил съображения, че вторият по реда на сключване застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” е действителен, като е въпрос на избор на застрахования спрямо кого да насочи своята претенция за обезщетение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя като правни въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК тези за основателността на иска на пострадалото лице по втората по ред застраховка „Гражданска отговорност” при положение, че не е предявило претенция към застрахователя по първия по ред договор; дали тези договори се намират в съотношение на поредност и евентуалност съобразно последователността на породените застрахователни правоотношения и отговаря ли застрахователят по втория договор в случай, че увреденият може да се удовлетвори от застрахователя по първата застраховка. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивния акт с решение № 100/05.08.13г. по т.д.№ 1007/12г. на ВКС, І т.о. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК са заявени и въпросите: задължено ли е увреденото лице първо да предяви претенцията си към застрахователя по първата по ред сключена застраховка „Гражданска отговорност” при наличието на два валидни застрахователни договора и има ли право застрахователят по втората по ред застраховка „Гражданска отговорност” в случай, че е заплатил обезщетение на увреденото лице на основание чл.213а КЗ да предяви претенция и да иска връщане на заплатеното застрахователно обезщетение срещу застрахователя по първата по ред застраховка „Гражданска отговорност”.
Независимо, че са формулирани като пет, всички въпроси са относими към един общ въпрос за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при наличие на два застрахователни договора при еднакви покрити рискове по отношение на едно и също МПС. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и от значение за спора, но не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С цитираното от касатора решение № 100/05.08.13г. по т.д.№ 1007/12г. на ВКС, І т.о. е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в смисъл, че при наличие на два застрахователни договора по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” за едно и също МПС, при еднакви покрити рискове, по-късно сключеният застрахователен договор е действителен. Двамата застрахователи не отговарят съобразно правилото на чл.208, ал.3 ГПК, в определена пропорция или съотношение.
Аргументите за така дадения отговор на въпроса са основани на характера на застраховката „Гражданска отговорност, при която съзастраховането не води до нарушаване на забраната за обезщетяване на една и съща вреда два или повече пъти, тъй като застрахователят дължи плащане само, ако вредата вече не е покрита от друг застраховател, поради това и липсва законова забрана и доколкото не произтича нещо друго от естеството и съдържанието на договора, е допустимо сключването на повече от един договор за застраховка „Гражданска отговорност” с един и същи предмет, риск и период, като следващият по време договор за застраховка „Гражданска отговорност” не се явява недействителен, поради липса на застрахователен интерес. При наличие на два застрахователни договора „Гражданска отговорност” за един и същи предмет, риск и период не намира приложение разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ за пропорционално спрямо уговорената застрахователна сума разпределение на отговорността на застрахователите при настъпване на застрахователното събитие. Договорът за задължителна застраховка, на основание чл.252 КЗ, може да се сключи и за застрахователна сума над минималните изисквания, установени със закон, като в този случай се смята, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено. Вторият по време договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за едно и също МПС, при еднакви покрити рискове, по своя характер е договор за доброволна застраховка, като по арг. на чл.252 КЗ, това обстоятелство не води до недействителност на договора.
С оглед на така даденото разрешение в практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав, действителността на втория по ред договор обуславя и отговор на въпроса за отговорността на застрахователя. В закона не е установена поредност, по която увреденото лице да заявява претенциите си срещу отделните застрахователи. Извод в посочения смисъл не следва и от тълкуването на закона в практиката на ВКС. Въззивното решение не е в противоречие, а в съответствие с № 100/05.08.13г. по т.д.№ 1007/12г. на ВКС, І т.о. Поставените от касатора въпроси относно определяне на поредност на обезщетяване на вреди, определена от времето на сключване на застрахователния договор, представляват теза, която не е аргументирана със законова разпоредба и не би могла да се изведе по пътя на тълкуването. В този смисъл, а предвид и на съществуващата съдебна практика, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Последният от поставените въпроси за евентуален регрес на платилия застраховател срещу друг застраховател не е от значение спора по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за производството има ответникът, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1131/01.06.15г., постановено по гр.д.№ 739/15г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.